Той сложи златния медал на главата си и се изплези - няма как да очакваме друг тип празнуване от човек, който на 38 години все още притежава енергията, ентусиазма и нагласата на 18-годишен.
Отново беше постигнал каквото си беше наумил. Не само той, но и целият тим на Бразилия беше спечелил срещу Испания в Йокохама в августовската жега и беше грабнал втора поредна олимпийска титла по футбол.
Така капитанът на Селесао прибави още един шампионски медал към колекцията си. А тази колекция е огромна, защото говорим за един от най-награждаваните футболисти в историята - и за най-великия десен бек на своето поколение.
Дани Алвеш не се нуждае от представяне и макар че повечето от нас го помнят от вече отминалите години с екипите на Севиля, Барселона, Ювентус и ПСЖ, неговата кариера продължава.
И то продължава по начин, който напълно съответства на величието и на лудостта, с които свързваме Алвеш.
Докато празнуваше през онази вечер в Япония, ветеранът знаеше, че му предстои да се изправи пред медиите и че репортерите от страната му няма да го питат само за радостта от олимпийското злато. Всъщност в Бразилия основна тема беше не представянето на Алвеш с националния отбор, а проблемите му с клубния.
Телевизионни предавания, онлайн издания и вестници не спираха да дискутират драмата между играча и Сао Пауло, защото сезонът на клуба си продължаваше, докато звездата водеше един доста млад отбор на Бразилия по пътя към титлата.
Точно така, Дани Алвеш пропускаше мачовете на Сао Пауло заради Селесао и съвсем разваляше отношенията си с "трикольорите", а цялата любов помежду им се превръщаше в ненавист.
Това трябваше да бъде приказна история за едно пораснало момче, за един фен на Сао Пауло, избрал да приключи славната си кариера в своя любим тим. Но се превърна в нещо съвсем друго.
"Сао Пауло ме подведе много пъти", отсече Дани Алвеш, все още с медала на врата си, "А аз не подведох Сао Пауло".
Такава е неговата гледна точка и той поне донякъде има право.
Звездата беше подписал с клуба през 2019 г., след напускането на ПСЖ, но заради отчайващата финансова ситуация на "Морумби", беше спрял да получава заплатата си.
Клубът вече не можеше да му плаща и съответно го беше подвел. Но дали и самият Алвеш не подведе Сао Пауло и неговите милиони привърженици?
Той напусна на своя глава по средата на сезона, за да преследва олимпийската си мечта и разгневи феновете. Просто изглеждаше твърде лицемерно от негова страна, защото преди твърдеше, че ще се бори за клуба "повече от всеки друг фен".
Най-голямата фенска организация на Сао Пауло обвини Дани Алвеш, че е изоставил тима и поиска договорът му да бъде анулиран. Точно това се случи месец по-късно.
Въпросът е трябваше ли да се стигне дотам и какво коства това на Сао Пауло и на самия футболист.
Неговото привличане преди две години беше знаков трансфер за "трикольорите".
Алвеш беше напуснал родната страна още през 2002 г., за да стане световна звезда и да покори футболните върхове с шампионски титли на Испания, Италия и Франция, както и с три трофея от Шампионската лига.
Годините му напредваха, но Алвеш продължаваше да показва впечатляваща класа и на Копа Америка през 2019 г. изведе Бразилия до титлата с капитанската лента, беше избран и за най-добър играч на турнира.
Прочутият ветеран реши да премине в своя любим клуб и говореше за намеренията си да върне предишната слава на Сао Пауло.
На представянето си той получи от Кака и Луиш Фабиано екипа с №10, а 45 000 на стадиона скандираха името му.
Dani Alves foi recebido por 45 mil adeptos na apresentação como jogador do São Paulo. pic.twitter.com/L0oj62VK1O
— B24 (@B24PT) August 7, 2019
Очакванията бяха големи, но запознатите с финансовата некомпетентност в бразилския футбол виждаха предупредителните знаци.
Сао Пауло нямаше голям трофей от 2012 г. нататък. И по време на тази суша беше натрупал огромен дълг в преследване на титли, които така и не идваха.
Според появилите се в пресата информации, клубът щеше да плаща на новата си звезда 1.5 млн. бразилски реала месечно - огромна сума по бразилските стандарти, равняваща се на близо 240 000 евро.
Как щеше да е възможен такъв разход? Президентът Леко обясни, че ще бъдат намерени "партньори", компании, които да поемат процент от заплатата като лични спонсори на Алвеш.
Тази схема често е споменавана в Бразилия, когато президентите трябва да обясняват как ще поемат огромните заплати на завърнали се в родината си звезди. Но тя рядко проработва.
Само една компания, DAZN, прояви някакъв интерес към партньорство относно Алвеш, само че преговорите бързо пропаднаха.
Все пак Сао Пауло получаваше футболист от топ класа, нали така? Отговорът трябваше да бъде "да", защото дълги години десният бек с разностранни качества на крило и вътрешен халф превръщаше много добри отбори в още по-добри.
Заобиколен от звездни съотборници, той се чувстваше на мястото си и показваше най-доброто от себе си.
Но изведнъж щеше да му се наложи да играе в средняшки отбор в средняшко първенство на лоши терени. И то през три дни, пътувайки хиляди километри из огромната Бразилия. И от него се очакваше да бъде водещата фигура, макар да беше прехвърлил средата на 30-те.
Логично, последваха не само проблясъци, но и разочарования. За да има повече влияние върху мачовете, Дани Алвеш беше използван като полузащитник, покриващ голям периметър, и дори като №10.
В дебюта си вкара победния гол срещу Сеара и до края на годината формата му беше задоволителна, макар и не изключителна. Накрая Сао Пауло завърши на шесто място.
Началото на 2020 г. обаче се оказа сложно.
Спадна формата както на Алвеш, така и на целия отбор. Пандемията пък удари целия футболен свят и утежни финансовата ситуация на Сао Пауло.
След изненадващата пауза двубоите бяха подновени, но резултатите станаха непоносими и първо Сао Пауло беше отстранен от щатското първенство от аутсайдера Мирасол, после отпадна в групите на Копа Либертадорес и взе една победа от пет мача в лигата.
Когато "трикольорите" загубиха от Ривър Плейт, Алвеш беше аут заради фрактура на ръката, но беше забелязан на клипове в Instagram да купонясва. Отношенията му с феновете започнаха да се развалят.
Дни по-късно агитката протестира пред стадиона и пя "Колко хубаво би било, ако Дани Алвеш се върне в Баия" (родния му щат).
Както обикновено във футбола, нещата още веднъж се преобърнаха смайващо бързо.
Алвеш се върна в игра и запали искрата в отбора, Сао Пауло поведе в първенството и се появи надежда, че на трофейната суша може да бъде сложен край. Последва обаче нов срив в резултатите, отборът слезе до четвъртата позиция и треньорът беше уволнен.
Сао Пауло назначи за треньор легендата на Аржентина Ернан Креспо и през тази година най-сетне беше спечелен трофей. Алвеш обаче пропусна решаващия втори мач от финала на щатското първенство Кампеонато Паулиста заради травма.
Изпратен обратно на десния бек, той играеше по-периферна роля и не беше сред героите при успеха.
Тогава вече Сао Пауло му дължеше 18 млн. реала и очевидно нямаше как да го спре да поеме към Япония за Олимпийските игри.
Когато се завърна, звездата заяви, че няма да играе, докато всичко не му бъде изплатено.
Реакцията на феновете беше още по-гневна и от ситуацията вече имаше само един изход - прекратяване на договора. Беше сключено и споразумение в рамките на следващите пет години да му се изплатят натрупаните пари плюс част от оставащите по контракта.
Естествено, щетите не са само финансови, защото цялата история кара Сао Пауло да изглежда като отчайващо некомпетентен клуб.
Един от колумнистите в UOL Esporte определи трансфера на Алвеш като "със сигурност най-лошия в историята на Сао Пауло. А бих казал и в историята на футбола".
Репутацията на самия футболист също пострада и той е упрекван, че се е помислил за по-голям и по-важен от клуба си.
38-годишният ветеран не успя да си избере нова дестинация в оставащата една седмица до края на бразилския трансферен прозорец, като отхвърли оферти от Атлетико Паранаенсе, Фламенго и Флуминензе. Но неговата история не е приключила, защото той не смята да спира с футбола.
Мечтата му е да играе на Световното първенство в Катар и просто е решен да изчака поне до декември, когато ще може да подпише с нов клуб в Бразилия.
Засега обаче великият Дани Алвеш има време да помисли внимателно защо мечтаният трансфер в Сао Пауло се превърна в такава латиноамериканска сапунена опера с твърде неприятен финал.
