Най-логичното нещо е този материал да започне с мисъл на великия Бил Шенкли, но ще цитираме думи на друг футболен мъдрец - Еленио Ерера.
"Колектив + подготовка + интелект + атлетизъм = титла", оставил завет аржентинецът някога през 60-те години на миналия век.
А и до днес не се е намерил треньор, който е готов да оспори шампионската формула на Магьосника.
Тази, която му спечели по две титли с Атлетико Мадрид и Барселона в Ла Лига, три с Интер в Калчото, две европейски купи с "нерадзурите" и още безброй отличия.
Ерера променя италианския футбол и пръв написва рецептата на успеха в подобен стегнат вид, но по същото време Шенкли започва революцията си с Ливърпул в Англия и подготвя "червените" за европейските триумфи при Боб Пейсли.
Колективът, подготовката, интелектът и атлетизмът са необходимите условия за изграждането на успешен тим, но през цялата си история мърсисайдци са притежавали много повече от тях.
Ливърпул винаги се е отличавал с духа си и симбиозата между клуб и публика, която през годините го превърна в явление и в нещо много повече от футболен клуб. Превърна го в идеал, а хората, които го подкрепят - в общност.
"Дори тревата на "Анфийлд" е най-добрата трева. Професионална трева!", възкликвал Шенкли, когато стъпвал на терена.
Трева като трева. Но тревата на "Анфийлд"!
Там и въздухът, и небето са по-различни за тези, които обичат Ливърпул.
Независимо от резултатите и сухите периоди, когато седнеш на някой от високите редове на стадиона в парка "Стенли" и погледнеш надолу, се чувстваш сякаш светът е в краката ти.
Така го обясняват скаусърите и няма причина да не им вярваме.
А десетилетия по-късно това усещане продължава да е същото за футболистите и феновете. Даже е още по-силно, още по-обвързано със славата от миналото и със силната жажда и нетърпение тя да се завърне отново.
От последната титла на Англия във витрината на клуба изминаха много години, но духът е все така непримирим.
"Ако играеш за себе си, играеш за противника. Но ако играеш за отбора, тогава играеш за себе си", връщаме се към думи на Ерера, които винаги са важали в пълна степен за "червените".
Ливърпул е толкова голям, че не може да зависи от единиците, но индивидуалностите, които оформят колектива, техният интелект, подготовка и саможертва, са буквите, които изписват думите на вечните изречения на историята.
Така беше и в Истанбул през 2005 г., когато Духа отказваше да се предаде дори и при 0:3 срещу Милан на полувремето на финала в Шампионската лига и чудото се случи.
Триумфът е най-великият за "червените" през новия век, а вероятно и в цялата история на клуба, а героите от финала се превърнаха в непреходно потвърждение на това, че няма невъзможни неща.
От началото на новия век много играчи на Ливърпул успяха да оставят своя отпечатък, но кои бяха най-заслужилите?
В галерията ви предлагаме избор на великолепните 11 на "Анфийлд" през този период.
