"Автор на гола Адриан Лосано с номер 191-ви", обяви дикторът, докато феновете на Сантос Лугано куфееха по трибуните.
Младият полузащитник врътна кълбото с левачката от границата на наказателното поле и не остави шансове на вратаря на Хуарес.
Страхотно попадение! Не че не сме виждали и други такива, но това на Лосано наистина си струваше.
Но друго, което направи впечатление, бе номерът на гърба на халфа на младежкия национален отбор на Мексико. Как така номер 191?
С 282 на гърба пък се подвизаваше защитникът на Америка и член на представителния тим на "сомбрерата" Едсон Алварес, преди да се премести в Аякс и да вземе скучната "четворка" в амстердамския гранд.
Но далеч не са само те двамата. Оказва се, че трицифрените номера са нормална практика в Мексико особено сред подрастващите футболисти.
А ето и обяснението.
Всеки представителен отбор има поне 5-6 други под себе си - младежки, няколко юношески и детски формации в различните възрастови групи и т.н.
А според правилата на местната федерация нито един номер в системата на клуба не може да се дублира.
Ако десният бек на първи тим е взел, да кажем, "двойката", то никой надолу по веригата не може да ползва този номер. Същото е и с всеки друг, който вече е в употреба.
В общи линии се получава следното - колкото по-малък е футболистът, толкова по-голям е номерът му.
Юношите обикновено ползват номерата от 100 до 299, а детските отбори - тези от 300 нагоре.
Ако се случи някой млад талант да бъде извикан при по-големите или дори в представителния отбор, той продължава да играе със стария си номер.
Мексиканците твърдят, че така улесняват феновете и скаутите, за да могат по-лесно да следят развитието на играчите. И ако видят номер 288 в първия отбор, да знаят, че е същият, който се гледали и при юношите.
Трябва да признаем, че има някаква логика.
