„Бесни сме, защото той си мисли, че може да прави каквото си поиска и пак да го обичат. Той не разбира какво означава да си истински фен.“
Симон Бенгтсон е един от многото фенове на Малмьо, които не са готови да простят на Златан Ибрахимович.
Последните седмици бяха доста тежки за една от най-големите звезди на Швеция в родния му град.
Ветеранът развали образа си като легенда на местния Малмьо, след като инвестира сериозна сума в един от съперниците в първенството – Хамарби, обещавайки да го направи „най-големия клуб в Скандинавия“. Това преля чашата и разруши връзката с феновете на тима, с който дебютира в мъжкия футбол преди 25 години.
Статуя на рекордьора по голове за Швеция бе открита в Малмьо през октомври. Огромна тълпа се събра, за да види любимеца си как дърпа платното, за да разкрие собствения си паметник, след което Ибра го посвети на „всички, които не се чувстват добре дошли“.
Нападателят имаше предвид трудностите, пред които се е изправял в детството си в Швеция, но съвсем скоро щеше да се превърне в персона нон грата за същите тези хора, които доскоро го боготворяха.
В ранните часове на 5 януари вандали довършиха започнатото. Разгневени от сделката за Хамарби, срязаха статуята в глезените, докато не я събориха нацяло, като преди това имаше още вандалски прояви, включващи отрязване на носа, боядисване със спрейове, окачване на тоалетна чиния и опит статуята да бъде запалена.
Вандалите разбират, че са стигнали до крайности, но неприятното чувство към Златан е широко разпространено в града.
„Бих казал, че огромна част от феновете на Малмьо е разочарована от Златан – разказва Бенгтсон за BBC. – Никой, когото познавам, не го защитава. Разбира се, някои смятат, че вандализмът не е правилният подход, но в същото време разбират защо хората стигнаха дотам.“
Въпреки че не спечели нищо в Швеция и изигра по-малко от 50 мача за Малмьо, феновете виждаха в Ибрахимович посланик на шведския футбол и се радваха на успеха на момчето от града. Но сега всичко това се изпари.
„Преди се гордеехме с него. Той беше суперзвезда, израснала в нашия клуб, но сега никой не иска да чуе за него. Той си мисли, че трябва да сме му благодарни, въпреки че не е спечелил нищо в Малмьо. Просто беше продаден за много пари, нищо повече“, казва още Бенгтсон.
Друг представител на фенската маса – Александър Ивановски, обяснява защо чувството на предателство е толкова силно: „Причината да ни боли толкова много е, че той обърна гръб на всичко, което е казвал винаги. Говореше как Малмьо е родният му град, че винаги ще обича Малмьо и че никога няма да има по-велик клуб от него.“
Начинът, по който Ибрахимович оповести новото си бизнес начинание, засилва болката, според Ивановски: „Ако беше купил 25% и не бе казал нищо за това или не беше говорил за Малмьо, щеше да е по-приемливо.
Но той не само купи една четвърт от конкурентен отбор, но и обяви, че иска да го направи най-силния в Скандинавия. Той не просто ни намушка с нож, но го завъртя вътре в раната, за да ни заболи още повече.“
„Статуята трябва да бъде преместена“
Негативната реакция е толкова силна, че местната власт вече обмисля дали да не премести статуята.
Ако тя отново бъде вдигната, е почти сигурно, че вандалите отново ще се развихрят на „гърба“ на Златан. Назначаване на охрана няма да бъде прието много добре от данъкоплатците. Ако пък бъде преместена другаде, означава да се признае победата на вандалите.
Вместо това управниците решиха да заровят главите си в пясъка. Петиция за събарянето на скулптурата вече събра осем пъти повече от нужния брой подписи събарянето й да бъде обсъдено в общината в края на февруари.
Вицепрезидентът на официалната фен организация на Малмьо MFF Support Каве Хюсеинпур няма съмнение какво трябва да се случи.
„Още когато купи част от Хамарби казахме, че статуята трябва да бъде преместена. За съжаление, беше неизбежно вандалите да я нападнат. За доброто на всички трябва да бъде преместена веднага.
След години в чужбина той загуби връзката си с града и клуба. Психологията на Малмьо „ние срещу света“ създаде Златан, не Златан създаде Малмьо.“
Ибрахиможивч напусна Малмьо на 19 години, а през 2015-а продаде и имота, който притежаваше в града. Не е учудващи, че вече не е толкова популярен сред феновете.
Може би, както скулпторът на статуята предложи по-рано тази седмица, по-добре е паметникът да бъде преместен в град, в който Златан има по-добра връзка с хората и където е прекарал по-голяма част от живота си като възрастен. И където е по-добре разбран. Защо пък не в Милано?
