Веднъж попитали един треньор, ако има възможност да притежава една звезда в състава си, на коя позиция би искал да я има, той без колебание отговорил: „На вратата! Вратарят е половин отбор!"
Може би не се е оказал съвсем прав или малко е прекалил със сравнението си, но до голяма степен стабилният страж е основа, върху която да се гради целият отбор. На тази позиция играят футболисти, които са омесени от специално тесто и винаги имат отделно кътче в сърцата на феновете, запазено само за тях.
За този вратар се е изписало много. Но единственото обяснение, до което всички са достигнали, изобщо не е правдоподобно - че вероятно има пръсти на принципа на магнит, които привличат топката така, както магнитът привлича желязо.
Но връщайки се назад във времето и гледайки неговото представяне на вратата, това е единственото нещо, което изниква в главата на човек. Да не говорим, че атрактивните му плонжове оспорват някои от законите на физиката.
Той е перфектен във всяко отношение. Пъргав, елегантен и с остър ум. Работохолик, който един час преди всяка тренировка излиза, за да се упражнява, а по-късно кара всички офанзивни футболисти да се съмняват в собствените си възможности.
Сеп Майер става европейски шампион с ФРГ през 1972 г., но върхът в кариерата му настъпва две години по-късно, когато запазва вратата си суха в 4 от седемте двубоя на отбора на световното, а на финала пуска само едно попадение срещу вълшебния тим на Холандия, воден от Йохан Кройф. В кариерата си е спечелил всичко: Бундеслигата (1969 г., 1972-1974 г.), Купата на Германия (1966 г., 1967 г., 1969 г., 1971 г.) и КЕШ (1967 г., 1974-76 г.)
Представянето му под рамката на вратата на Байерн Мюнхен, където прекарва кариерата си, е толкова стабилно, че между 1966 и 1977 записва участие в 422 последователни срещи!
Както много често обаче в живота на вратарите се случва, кариерата му завършва не по негов избор. Точно когато е на върха на света, съдбата бързо се намесва, за да покаже на него и на всички останали, че Сеп Майер е обикновен човек. Най-жестоките травми в кариерата си той не получава на тренировка или по време на мач, а след автомобилна катастрофа, която през 1979 година го кара да каже край.
Колкото и време да е минало от тогава, дори едно видео, пуснато в Youtube, може да ви накара отново да помечтаете с немската котка. Вратата да ви се стори непревземаема крепост в негово присъствие, а нападателите жалки простосмъртни.
