Висшата лига претърпя още една голяма загуба.
Загуба на личност, която не е така щедро позлатена с трофеи като продадения на Монако Сеск Фабрегас или отказващия се след края на сезона вратар Петер Чех. Всъщност става въпрос за футболист, на когото повечето футболни фенове не биха обърнали голямо внимание - защото той е толкова нестандартен и обикновено незабележим, че си остава атракция само за особен род ценители.
За да осъзнаем стойността на халфа на Тотнъм Муса Дембеле, трябва да забравим за статистиката и да слушаме какво казват хората, които го познават най-добре.
Дембеле вече осъществи трансфер от Тотнъм в китайския Гуанджоу R&F за 9 млн. паунда и напуска Англия без да е спечелил трофей за 324-те си мача на Острова.
Но за мениджъра на Спърс Маурисио Почетино, белгиецът винаги ще бъде един от петте гении, които е виждал на терена, а много от съотборниците и опонентите на играча ще го посочат като един от най-добрите в Премиършип.
Почти всеки от състава на Тотнъм хвали искрено Муса Дембеле, тъй като е истинска наслада да играеш заедно с него и истински кошмар да си негов противник.
"Той е чудо на природата", обяснява Ерик Дайър. "Физически е същинско чудовище, но има крака на балерина".
Красавицата и звяра в едно? Такова определение не е толкова далеч от истината, защото Дембеле има уникален набор от умения: може с лекота да се плъзга покрай противниците или да се провре през невероятно тясно пространство, но влезеш ли в единоборство с него, се блъскаш в стена от мускули.
"Ясно ти е накъде ще тръгне и това само влошава нещата още повече, защото пак не можеш да му вземеш топката", обяснява Дани Роуз причината Дембеле да обезкуражава противниците си на терена. "Той е най-добрият в съхраняването на топката", добавя бившият играч на Тотнъм Скот Паркър.
Журналистите стават поетични и също като Дайър стигат до балетни сравнения, когато описват играта на Дембеле. Най-отличителният му финт беше кръстен "Лебедово езеро" и представлява дрибъл на скорост с рязка промяна на посоката на 180 градуса, при която той усуква глезена си, а после извърта и цялото си тяло, сякаш изпълнява елегантен танц.
Обяснението за този финт и за стила му на игра се крие в ранните му футболни години.
Като малък в Антверпен Муса играел по улиците без футболни врати. Гол се вкарвал, когато с дрибъл пресечеш линията между две улични лампи и непосредствено след това укротиш топката на едно място. Така играчът усъвършенствал своето движение, което години по-късно ще се превърне в негова запазена марка.
Но навиците от тези години му носят и някои негативи, най-вече нежеланието му да стреля към вратата. Заради цялостна нерешителност в последната третина, Дембеле оставя Тотнъм само с 10 вкарани гола за шест сезона и половина - твърде малко за футболист с толкова силен ляв крак.
Проблемите му с контузии също много му пречат и са основна причина още на 31 г. да реши да смени Висшата лига с Китай.
"Винаги сме му казвали, че ако го бяхме взели на 18 или 19, щеше да стане един от най-добрите в света", признавал е Почетино. Очевидно обаче когато двамата се срещнаха, вече беше твърде късно Дембеле да промени някои от навиците си.
Всъщност обаче Муса претърпя големи метаморфози във футбола.
В ранния етап от кариерата си той играеше като нападател и крило. Макар да не се отличаваше с голяма резултатност, белгиецът пристигна във Фулъм от АЗ Алкмаар през 2010 г. именно за да подобри атаката на тима.
По-късно Мартин Йол го преквалифицира в полузащитник с креативни функции покрай Дани Мърфи и Мамаду Диара.
През лятото на 2012 г. Дембеле стана част от революцията на Андре Вияш-Боаш в Тотнъм и както обичайно се случва с него, не се радваше на най-голямо внимание от феновете, защото сред новите попълнения бяха още Ян Вертонген, Емануел Адебайор, Гилфи Сигурдсон и Клинт Демпси.
Едва когато Маурисио Почетино стана негов мениджър, успя да намери най-точната му роля на терена и го превърна в дефанзивен полузащитник, който покрива голям периметър и е идеален за интензивния и комбинативен стил на "шпорите".
Тимът изгражда атаките си с много подавания и пресира смело, а умението на Дембеле да задържа топката и в най-сложни ситуации се оказва безценно.
Макар да изкарва труден първи сезон под ръководството на Почетино, оттам нататък Дембеле се превръща в сърцето на Тотнъм. През август 2016-а треньорът казва, че неговият Тотнъм не би съществувал без Дембеле.
А представянето на халфа срещу Ювентус при равенството 2:2 в Шампионската лига миналия сезон накара Почетино да сравни таланта му с този само на четирима други: Иван де ла Пеня, Джей-Джей Окоча, Роналдиньо и Диего Марадона.
Сега Тотнъм ще трябва да се оправя без Муса Дембеле в момент, в който кризата при халфовете се задълбочи с контузията на Муса Сисоко. През лятото "шпорите" сигурно ще потърсят заместник на белгиеца, но както казва още един от бившите му съотборници Джърмейн Дженас, "Никой друг не може да прави това, което правеше той".
Така и ще бъде запомнен Дембеле.
Не като най-добрия в Премиършип, но може би като най-необичайния играч в лигата, чийто принос за отбора е отвъд всякакви статистически показатели.
