След 100 години история, те успяха да направят тренировките закрити.
Първо беше само за малко, после и почти за постоянно. Пресконференциите на играчите също бяха спрени, освен когато един говори преди мачовете от Шампионската лига, просто защото е задължително по правилник.
Спряха и да дават интервюта, поискаха и да не пускат журналисти в самолета по време на пътуванията им. Това също беше изпълнено.
Питаха ги кой да смени треньора Тито Виланова и изпълниха искането им. Дойде Тата Мартино. Но на Паолоросо, кондиционния треньор на Мартино, му беше казано още на третата тренировка, че в Барса не се въртят обиколки на игрището. Изпълнено.
По-късно Луис Енрике искаше да има наказани играчи след скандала при гостуването на Реал Сосиедад.
Тогава треньорът остави Меси резерва, на другия ден Меси бойкотира тренировката и с това даде началото на дълбока институционална криза в клуба.
Още същия ден спортният директор Андони Субисарета беше уволнен, часове по-късно заместникът му Карлес Пуйол напусна. След два дни президентът Джосеп Мария Бартомеу свика избори, "за да се свали напрежението" по собствените му думи.
Луис Енрике все пак запази поста си и го убедиха да го кара кротко с наказанията. Така Барселона спечели требъл под негово ръководство.
На доскорошния генерален мениджър Пеп Сегура не му беше простено, че си позволи да критикува Жерар Пике и Артуро Видал и той също си тръгна. Отново футболистите трябваше да одобрят Ерик Абидал за директор и за мост между тях и шефовете.
Сега съблекалнята беше попитана и дали е съгласна Карлес Пуйол да стане спортен директор.
Но всички вече знаем отговора. Истинският спортен директор в Барселона е самата съблекалня.
Играчите са тези, които кадруват, предлагат, намекват, а понякога директно налагат вето. Иниго Мартинес беше с единия крак на "Камп Ноу", но това не се хареса на един друг централен защитник - в слаба форма, но с огромно влияние в съблекалнята. Нищо чудно, че трансферът на Мартинес не се случи.
Само с Гризман номерът не мина и той беше взет, въпреки сигналите от играчите през лятото, че не го искат.
Когато се обсъжда мач от испанското първенство да се играе в Маями, съблекалнята на Барселона отново трябва да даде одобрението си. Ако трябва да се играе приятелски мач в Южна Африка, съставът трябва да бъде убеден с премия.
Когато станат шампиони, те искат допълнителни премии, защото са спечелили 100 точки. Когато не успеят да съберат 100 точки, искат друг бонус при титла - за сезон без загуба (но тогава загубиха от Леванте в предпоследния кръг).
Всеки чука на вратата на шефовете да иска още. Ако не го получи, се оплаква на медиите.
Бюджетът може да е на червено, но тях не ги интересува. Няколко от вече бившите футболисти на Барселона искаха клубът да ги спасява, когато бяха хванати да укриват данъци. Отказаха им и те се обидиха.
Същото нещо е и с контузиите. Не искаш да се оперираш, за да играеш на Световното първенство? Дадено. Бързаш да се оперираш веднага и затова пропускаш да играеш на финал? Дадено.
Контузен си, но не отиваш на лекар? Всъщност историята с Усман Дембеле, който вместо да се лекува самоволно се качи на самолета и отпраши, можеше и да не се разчуе. Но я раздухаха, за да дискредитират още повече младока и да отворят място за завръщането на любимия си Неймар.
И да, те наистина поискаха от шефовете да бъде върнат Неймар, това не е мит. Клубът тръгна да договаря обратен трансфер на предателя, губейки всякакво достойнство, но просто ПСЖ не пожела да се споразумее с Барса.
Така съблекалнята властва на "Камп Ноу".
На звездите им се позволява всичко или почти всичко, защото обичайно печелят и отборът върви. Никой не смее да пукне балона.
Просто в последните години Барселона обираше трофеите, а властта на тарторите се разрастваше още и още, за да се стигне до сегашната твърде сложа ситуация.
Сега в Барса може да се смени треньорът, може да се смени президентът. Но звездите знаят, че държат здраво и хляба, и ножа.
