Улиците са покрити с отпадъци и вятърът вее парчета от вестници и цветна хартия. Чува се тътенът на стотици полицейски ботуши, мирише на газ и пепел. Баровете в центъра на Буенос Айрес затварят рано, а от прозорците на околните сгради не надниква никой. Това е един почти обикновен уикенд в най-футболния град на света. С една малка подправка в синьо-жълто и бяло-червено. Това е денят на Бока - Ривър.
По света го наричат Суперкласико. Туристи планират по цяла година пътуването си до Буенос Айрес, за да видят зрелището с дъх на омраза, но и много футбол. Да чуят оглушителните песни на ултрасите и да потънат под тоновете хартии и ленти, които заливат стадиона. Защото ако не си видял този мач, винаги ще те преследва празно квадратче в матрицата на футболната ти пристрастеност.
През 2004 г. английското списание "Обзървър" направи един от своите култови списъци с важни неща, подбирани и оценявани с месеци. "50-те спортни събития, които трябва да видите преди да си отидете от този свят". Така го нарекоха.
На първо място бе дербито на Аржентина. Далеч пред олимпийските игри, финала на световното или регатата Оксфорд срещу Кеймбридж по Темза. Бока срещу Ривър. Задължителното зрелище.
Бока Хуниорс, отборът на аржентинските работници и италианските преселници, срещу Ривър Плейт, наричан "милионерите" с омраза, но и с обожание. Но ако стигнете до стадиона, не бива да сте безразличен. Ще ви презрат още повече, отколкото ако ви разкрият, че сте от врага.
Аржентинските ултраси са най-кръвожадните в света. За половин век в боеве на футболни агитки са загинали над 250 души. Това са тези, за които е сигурно. И тези, за които полицията все пак е обявила. Всеки водещ отбор има здрава хулиганска групировка, но най-големите са на двата най-популярни отбора. Бока има подкрепата на 41% от аржентинците, а Ривър - на 32. Статистиката е от 2008 г.
Двата клуба са братя. Раждат се в началото на 20-и век насред мизерията на пристанищните квартали, обединени от наименованието Ла Бока. Само дето през 1923 г. Ривър се пренася далеч на север в предградието Белграно. Беличко и ново, чисто и просторно. Изоставеният брат намразва до смърт издигналия се такъв. И досега няма спор, че феновете на Бока мразят далеч по-горещо врага, отколкото обратното.
През 30-те години Ривър купува и първата звезда в аржентинския футбол - Бернабе Ферейра, наричан Ужасния. Плаща за него голяма сума в чисто злато на Тигре и вече няма съмнение - това са "Милионерите"! Прякорът лепва на отбора, който играе в екип, напомнящ генералски мундир с червената си диагонална ивица през бялата фланелка.
От Ривър са писатели, военни лидери, политици и хайлайф персони. Червено-бялата банда - друг прякор на отбора, печели 33 шампионата на страната и е несравним №1 по титли и купи на домашната сцена. Но има във витрината само 2 трофея в Копа Либертадорес, южноамериканския вариант на Шампионската лига.
Бока гордо показва шестте си купи в турнира и пъчи гърди за превъзходство. Въпреки че има с 10 титли у дома по-малко (23). Но "отборът на народа" сочи гордо и историята си, пълна с енигматични моменти и митове. А и още нещо - от Бока е великият Марадона!
Петима италианци основават клуба през 1905 г., четири лета по-късно от врага Ривър. Дълго им отказват да се включат в лигата, защото тимът е само от преселници. Когато това става, Бока печели първата приятелска среща, в която съперник е... Ривър.
Екипът на Бока е избран, след като основателите решават да копират флага на първия кораб, който навлезе в пристанището Ла Бока. Шведската фрегата "София" влиза в историята на футбола, след като жълто-синьото над палубата и оцветява фланелките на един от най-популярните отбори в света.
В неделя Бока приема Ривър на своята "Бонбонера", доскоро славела се като непревземаема крепост. Любимият отбор на Марадона крета в класирането, а врагът идва надъхан за титла. Ривър е печелил само два пъти тук от 10 години, но и в двата случая след това Милионерите вдигат титлата.
Но този мач и никакъв залог за класирането да нямаше, пак щеше да е зрелище. Заради трибуните с хиляди знамена, заради гърмежите, хартиите, които спъват футболистите, единоборствата, сълзите и крясъците до полуда на победителите. Заради празните барове на Буенос Айрес, чиито собственици не смеят да отворят на улица, където ще минават ултрасите.
С какво повече може да ни изкуши един мач? И как да го пропуснем?!
