Правилото за засадата може да се сведе до милиметри, но значението му за футбола е огромно. Това е основното правило, на базата на което се изгражда всяка тактика. Футболът се върти около това единствено правило, което няма аналог в нито един друг спорт.
Именно затова идеята на Арсен Венгер да вкара поправки точно там е ужасна. И може да разруши футбола, какъвто го познаваме днес.
Какво предлага Венгер?
Бившият мениджър на Арсенал, който в момента заема поста „шеф на глобалното развитие на футбола по света“ към ФИФА, предлага радикална промяна в правилото за засадата. Според нея играч не би бил в засада, ако която и да е част от тялото му, с която може да вкара гол (т.е. без ръцете) е на една линия с последния защитник.
Истината е, че една подобна поправка би трансформирала тотално футбола, и то в нещо, което никой в момента не може да си представи. Преди дори да говорим за ситуациите при статични положения, за пробни периоди дали това би работило и за ВАР, нека погледнем до какво би довело една такава промяна.
Идеята е тя да бъде в полза на нападателите, след като толкова много голове бяха отменени в последно време от ВАР заради засада от милиметри – пети, върхове на обувката и мишници видяхме в засада достатъчно през този сезон.
Съвсем възможно е обаче резултатът да бъде с тотално противоположен ефект и да доведе до по-дефанзивен футбол.
Тъй като това е основното правило във футбола и всяка тактика се базира на него, не е трудно да си представим, че тази промяна би довела до различен подход при построяването на защитата.
С предложеното ново правило отбраните ще бъдат подложени на далеч по-сериозен риск от откъсващ се футболист. Играчът, който се опитва да избяга от засадата, може да го направи, ако петата му остане на линия с последния защитник, а секунда по-късно вече да се откъсне на три-четири метра зад защитата. Да не говорим за по-бързите нападатели като Килиан Мбапе, например, които правят подобна разлика на пазителите си и в момента.
Така опасността от получаване на гол ще бъде далеч по-сериозна, което обаче би довело не до по-нападателен и по-резултатен футбол, а до защитна линия, която седи по-близо до вратата в опит да не изпуска противниковите нападатели. Очевидно е.
Това може да е най-голямата промяна във футбола от тази за забраната на вратарите да улавят топката след върната топка към тях от съотборниците им. За разлика от нея, която промени футбола към много по-добро, тази може да доведе до истинска катастрофа.
Проблемът в момента не е самото правило за засадата. Проблемът е имплементирането на системата за видео повторения, която понякога обърква не само феновете, но и самите съдии, които все още не могат да свикнат напълно с нея.
В момента ВАР се намесва дори в ситуации, в които никой от двата отбора няма претенции и в които съдийската тройка не е видяла нищо. Изведнъж се отсъжда дузпа за леко почукване на топката по ръка на защитник, която е останала незабелязана дори при повторенията по телевизията.
Ако се говори за промяна, то би трябвало да се върви в нещо като в тениса и волейбола. Всеки отбор/капитан/треньор/съдия да има правото на определен брой оспорвания (едно или две на полувреме например) и едва тогава да се прибягва до ВАР.
Предложението на Венгер не променя нищо в правилото, а просто премества линията на засадата. Така отново ще имаме пети и мишници, които да се гледат на милиметри, но просто нападателят ще е от другата страна на защитника.
Правилото за засада не е просто дали двама играчи са на една линия. То е основополагащо за футбола. Всяка промяна в него ще промени радикално и футбола.
