Всеки път след 1968 година чехите изпращат своя хокеен отбор на голямо първенство с едно послание - "бийте руснаците". Не искат обещание за медали, за титли. Искат само победа над омразния съперник.
Чехия е "черната котка" на руския хокей от Пражката пролет насам. Не че статистиките са положителни, напротив - СССР, ОНД и след 1991 година Русия са спечелили два пъти повече сблъсъци от Чехословакия и сега Чехия. Но в куп важни моменти призракът на Пражката пролет дава сили на аутсайдера и той нанася удари в сърцето на най-марковата хокейна сила в света.
На финала на световното в Кьолн руският дриймтим трябваше да прегази чехите. Но всеки, който разбира от хокей, не би избързал да заложи за фаворита. Защото насреща му бе най-мотивираният и готов да умре на леда съперник.
"С номер 68 - Яромир Ягър!", обявява за хиляден път дикторът в залата името на най-славния ветеран на леда. Чешката икона в хокея неслучайно носи в цялата си кариера тази цифра на екипа. Да, заради събитията от 1968 г., през която в затвора умира и дядо му. Та срещу това "сърдито старче" и готовите на всичко негови съотборници трябваше да победят руснаците.
След 20 секунди - шок. 1:0 за Чехия. Както е ставало няколко пъти през годините "италианците на хокея" нанасят рано своя удар и после 60 минути бранят с телата си вратата. Мачът се превърна в спортна класика с ярко изразен политически подтекст и солидна доза омраза. Сблъсъците между Канада и Русия са глазурата на хокея, но като заряд не могат да се сравнят с антагонизма на руснаци и чехи.
След греди и куп положения, непризнат гол, тежки удари и контузии, Чехия вкара съмнително второ попадение - гол с кънката и 2:0. Това вече влуди руските магьосници. Отнесе го Ягър, чийто номер 68 вероятно действа на всеки руснак по особен начин. При поредния тежък сблъсък Ягър бе контузен и последните 11 минути гледа от скамейката. Руският лидер и ветеран Сергей Фьодоров също напусна със сътресение на мозъка, още няколко играчи бяха контузени, а дори сдържаният и коректен Евгений Малкин заби класически десен прав в лицето на чех. Мачът бе удоволствие за неутралния зрител - сякаш гледаш исторически филм със съспенс и особен сценарий, а и с неочакван край, непроменен от гола на Павел Дацюк за 1:2.
Всъщност - защо неочакван. Просто чехите пак изпълниха повелята на лудия по хокея свой народ. "Бийте руснаците, пък другото..."
