През 1943 г. един мач между Реал Мадрид и Барселона неволно предопределя пътя на Кралския клуб за десетилетия напред. По това време сблъсъкът все още не е известен като Ел Класико (този термин се налага чак през новия век), но това не означава, че атмосферата на трибуните не е изключително враждебна и токсична.
Само четири години по-рано генерал Франсиско Франко е взел властта в Испания, репресиите срещу Каталуня тепърва започват, а въпросният мач през 1943 г. е белязан от безредици, в които се включват фенове и на двата отбора. В резултат на грозните сцени правителството взема решение президентите и на двата клуба да подадат оставки и да бъдат свикани предсрочни избори. В случая на Реал те са спечелени от човек на име... Сантяго Бернабеу. Той ще остане на поста чак до смъртта си през 1978 г.
Ветеран от Гражданската война и дипломиран юрист, Бернабеу е абсолютен футболен визионер.
Още откакто заема позицията на секретар на Реал през 30-те години, той си мечтае за нов стадион, който да побира 100 хил. души. Веднъж станал президент на "белите", Бернабеу се захваща с този проект, който ще струва на клуба нечуваните за онова време 30 милиона песети. Планът му е следният: ако иска да доминира както в Испания, така и в Европа, Реал трябва да играе на нов, по-голям стадион, който да се самоизплати от приходите от билети. Те съответно ще скочат заради далеч по-многобройната публика, а тя ще стане такава поради факта, че в Реал ще играят най-добрите футболисти в онази епоха (за целта още тогава е създаден скаутски отдел в клуба).
Бернабеу финансира строежа на стадион "Нуево Чамартин", като продава облигации на 45-те хиляди клубни членове - така те стават един вид акционери в новия проект. През 1954 г. капацитетът на новото съоръжение, което започва да носи името на самия Бернабеу, е увеличен до смайващите 125 хил. места. Всички те са запълнени в следващите години от фенове, жадни да видят най-големите звезди по онова време - Ди Стефано, Копа, Пушкаш и сие. Планът на Бернабеу е проработил перфектно...
Близо половин век по-късно - през лятото на 2000 г., в Реал отново има президентски избори, спечелени от Флорентино Перес.
Строителният магнат започва да следва трансферна политика, подобна на тази, която е наложил Бернабеу в средата на миналия век. С тази разлика, че в началото на новия век много отбори може да се похвалят с големи и пълни стадиони и Реал вече не е пионер в това отношение. Перес осъзнава, че пътят му към успеха минава през превръщането на Кралския клуб в глобален бранд.
Ето защо едно от първите му назначения е Хосе Анхел Санчес, който е тотално неизвестен в испанските футболни среди, но пък е човек с изключителен бизнес нюх. Преди да се присъедини към Реал, Санчес е директор на подразделението на Sega, японския производител на видеоигри, за Южна Европа. Веднъж поел позицията на маркетинг директор на Реал, Санчес започва да го управлява по подобие на игрите от поредицата Football Manager.
Двамата с Перес привличат най-бляскавите имена на пазара - Фиго, Зидан, Роналдо и Бекъм, наречени от испанската преса "Лос Галактикос", и превръщат Реал в най-разпознаваемата футболна марка в света.
Самият Санчес е голям почитател на филмовата индустрия и прилага нейни успешни примери в своя бизнес. Заради него маркетинг отделът на Кралския клуб изследва успеха на анимационния филм "Цар Лъв". Направата на лентата струва на "Уолт Дисни" 50 млн. долара, но само 18 месеца след излизането му компанията генерира приходи от... 1,5 млрд. долара от продадени продукти с логото и героите на филма. С други думи - анимацията се е превърнала в абсолютен култ, заживял свой собствен живот. Реал взема пример и започва да продава не само фланелки с имената на своите звезди, а всякакъв вид мърчандайзинг с клубната емблема - от чаши и чаршафи до часовници и портфейли...
При завръщането си на президентския пост през лятото на 2009 г. Перес продължи с галактическата си трансферна политика и само за няколко дни похарчи над 200 млн. евро, за да привлече Кака, Кристиано Роналдо и Карим Бензема на "Сантяго Бернабеу". Между 2014 (Хамес Родригес, 75 млн. евро) и 2019 г. (Еден Азар, 100 млн. евро) Реал рязко намали инвестициите в нови попълнения. По ирония на съдбата този период съвпадна и с най-големите успехи в модерната история на клуба, включващи трите поредни трофея от Шампионската лига.
За да стигнем до днес, когато Реал започва да изповядва съвсем различна трансферна философия.
През последните две години Перес и Хосе Анхел Санчес, който днес е изпълнителен директор на Кралския клуб и лично води преговорите с новите попълнения, се съсредоточиха върху привличането на млади играчи предимно от Южна Америка с надеждата да открият и отмъкнат новия Меси или Роналдо под носа на конкурентите си. Така на "Бернабеу" последователно пристигнаха Винисиус и Родриго (за всекиго от тях бяха платени по 45 млн. евро), а преди броени дни в Мадрид си осигуриха подписа и на халфа Рейниер от Фламенго за 30 млн. евро.
Перес и Санчес все още не могат да преглътнат, че преди години не успяха да привлекат Неймар и Килиан Мбапе, когато имаха тази възможност. Двамата също така са убедени, че на днешния луд трансферен пазар е по-добре да дадеш между 30 и 40 млн. евро за играчи, които дори нямат пълен сезон в мъжкия футбол, отколкото да ги изчакаш да пробият на голямата сцена и да трябва да извадиш поне три пъти по-голяма сума. Както се случи с португалеца Жоао Феликс, за когото съседите на Реал от Атлетико платиха 126 млн. евро миналото лято (колкото и иронично да изглежда, от "Бернабеу" никога не са давали толкова пари за един трансфер) след един силен полусезон на нападателя с екипа на Бенфика.
Новата стратегия на Кралския клуб си има и своето икономическо обяснение.
А то е, че макар да си остава един от най-силните футболни брандове в света, Реал вече не може да се бори с петродоларите на тимове като ПСЖ и Манчестър Сити. Освен това в Мадрид тепърва трябва да инвестират 400 млн. евро в реконструкцията на "Бернабеу". И затова се опитват да изпреварят конкурентите си, като първи открият следващия диамант на световния футбол и сами си го шлифоват в испанската столица.
Въпросната нова философия обаче е изключително рискована за клуб като Реал. За нея се изисква много търпение, което никога не е била силната страна нито на "бялата" публика, нито пък на клубното ръководство.
Красноречив пример е Мартин Йодегор, разгръщащ потенциала си чак в третия клуб, в който играе под наем, откакто бе привлечен на "Бернабеу" едва 16-годишен. Очаква се норвежецът, който прави много силен сезон с Реал Сосиедад, да се завърне в Мадрид през лятото, но тепърва предстои да видим дали е готов да се справи с напрежението.
Само времето ще покаже и дали новият курс, по който е поел Реал в момента, ще му осигури блясък през следващото футболно десетилетие. Защото феномени като Меси и Роналдо се раждат веднъж на няколко поколения (поне), а в същото време светът е пълен със стотици мариобалотелиевци, които никога не са реализирали таланта си.
Едно е сигурно - в Реал отново се опитват да изпреварят конкурентите си с нестандартен подход. Нещо, което със сигурност би се харесало на дон Сантяго Бернабеу...
