Над стадиона се разнася миризмата на току-що изгаснали стотици факли, градът е притихнал, а силуетите на огромни хора-танкове на и около стадиона докзват, че се случва нещо опасно и специално. Белградското дерби започва.
То е младо, като нашето тук. И двата отбора са родени след Втората световна война, а за първи път се сблъскват през 1945 г. Оттогава няма съмнение кой е големият мач. Цървена звезда срещу Партизан.
Червеното и бялото преобладават. Не само в Белград, в цяла Сърбия. Последното изследване преди 3 г. посочи, че точно 50 процента от сърбите са от Звезда. За Партизан викали едва 24 %. Но те са една сплотена и вярна тайфа, която никога не предава черно-белите райета и са сред най-старите организирани агитки в света.
По-точно - от края на 1966 г., когато Партизан играе финал за Купата на европейските шампиони. След този мач през сезона в Сърбия за първи път организирано хиляди пътуват извън Белград да подкрепят своя тим. И то по време на комунизма!
През 1970 г. се ражда и групировката „Гробари", която и досега е сърцето на трибуната с черно-бели навиячи. Партизан, ще ви кажат из кафаните на стария град, е сърцето на Белград. Закрилник на Св. Сава, символ на истинските кореняци столичани.
Ово са глупасти, ще махне с ръка в отговор някой белградчанин и ще се изсмее. Гробари идат от цялата страна, а градът ни е червено-бял! Делие (храбрите, в сръбската история така са наричали съпротивителни отряди срещу турците) са навсякъде. Най-многобройната колоритна и шумна агитка вероятно на Балканите. Делие - това е събирателно название на феновете на Звезда.
На север, където са звездашите, са най-ярките и оригинални хореографии. Или ще е часовник, отброяващ последните минути преди 12, какъвто се появи върху целия сектор на загрявката на голям мач от евротурнирите. Или огромен ултрас с качулка и надпис: „Господарите на града". Да гледаш севера е красиво... Трибуната е като гоблен, а факлите и ефектите са безброй.
Югът отвръща с песни и страшната сила на черно-белия цвят. Секторът на Партизан е наистина е като гробище с тези цветове и подкрепата не спира. Гробарите са известни с масови посещения и на други спортове, най-вече пълните зали за баскетбол и хандбал. Ако си от Партизан, футболистите са само едни от звездите. Принадлежността за спортния клуб като семейство е много силна при черно-белите.
Някъде там, между враждуващите и готови на бой до смърт агитки е онова неописуемо множество от бронирани хора. Полицаите, които пазят дербито, не са обикновени. Те са опаковани с доспехи дори по лицата, трудно подвижни и наричани донякъде иронично, донякъде с респект „костенурки - нинджа". Срещу тях не можеш да направиш нищо. Нито да ги удариш, нито да ги уязвиш...
Двата стадиона на враговете са на един хвърлей място, нещо като „Васил Левски" и „Българска армия". И досущ като тук се минава през парк, за да стигнеш от едната арена до другата. Феновете обаче рядко ходят организирано от стадион до стадион за дербито. Тяхната обичайна сборна точка за големи побоища е Коня - площад в центъра на града, където има паметник на Княз Милош, възседнал кон.
Там войната пламва често, за да се пренеса край стадиона.
В събота на ЮНА (Югославенска народна армия) Партизан приема Звезда в мач-финал за титлата. От години първенството не е било толкова равностойно. Двата тима са с еднакъв брой точки, а след мача до края на сезона ще има 6 кръга. Което си е сензация, защото доминацията на Партизан във футбола е смазваща от години.
Клубът е отлично организиран, работи се стабилно с школата и базата, а на терена черно-белите са загубили едно от последните 11 дербита. И са почти несменяем шампион. Звезда е клуб в постоянна криза и с големи дългове.
Водени от Жути (жълтият) - легендарният Роберт Просинечки, Звезда обаче събра сили и се бие като равен тази пролет. Сега може да реши първенството с победа в дома на врага. Двубоят се чака с огромен интерес, но трибуните вероятно няма да са пълни. Сърбите са скандализирани, че мачът е насрочен за Великден.
Изключително вярващи, те не приемат грохотът на бронираните полицейски коли и стъпките на хиляди „костенурки - нинджа" да огласят Белград навръх големия христиански празник. Църквата пожела официално отменяне на двубоя за друга дата, но федерацията не склони.
В знак на протест много белградчани се заканиха да останат пред телевизорите. В историята има един такъв случай, когато Звезда и Пратизан трябваше да играят навръх Св. Георги, почитан в Сърбия почти наравно с Коледа и Великден. Тогава на трибуните дойдоха десетина хиляди, а агитките протестираха като оставиха двубоя без „звук и картина" - нямаше хореографии и пироефекти.
Така в събота залогът е не само кой ще сложи ръка на титлата. Ще се решава и кой ще спечели битката за Великден. Както и, естествено, чии фенове близо 6 месеца ще ходят тъжни из белградския парк на Кале мегдан и ще търпят подигравките на съперника.
Познато, но и толкова романтично, нали? Дерби...
