Първенството във Франция приключи преди седмица. В последния кръг ПСЖ победи с 4:0 Нант в мач без значение, а след последния съдийски сигнал парижани празнуваха и вдигнаха купата на фона на фойерверките на Парк де Пренс.
Познат сценарии? Разбира се, защото това се случва от доста време насам, а и се знаеше какво ще стане още преди началото на сезона.
ПСЖ може и да катастрофира в Шампионската лига за четвърти пореден сезон на четвъртфиналите, но в домашното първенство е по-силен от всякога. Те завършиха на първо място с 31 точки преднина пред вторите Лион, а по всичко изглежда, че следващият сезон ще станат шампиони за пети пореден път.
Последните осем мача, които отборът изигра, говорят много повече, отколкото предишните 30. Защото в тези осем срещи Златан и компания записаха 6 победи при положение, че въобще нямаше смисъл вече.
Парижани са толкова по-силни от останалите, че каквато и да е моментната им форма, побеждават и доминират.
На финала за Купата на Франция ПСЖ се изправя срещу стария познайник Олимпик Марсилия. Марсилци са на светлинни години назад не само в класирането, но и в представянето си спрямо големия съперник.
В последния кръг те направиха скучно равенство 1:1 с Троа – да, същите, които Пари Сен Жермен победи с 9:0 в средата на март. Олимпик завърши на 13-та позиция в крайното класиране, което е най-лошото им „постижение“ от 2001 г. насам.
Проблемите на югоизток са толкова много, че ако тръгнете да ги записвате, ще ви отнеме цяла седмица. Собственичката Маргарита-Луи Драйфус обяви клуба за продажба, а все още няма кой да го купи, феновете протестират на всеки домакински мач, а бившият мениджър Марсело Биелса си тръгна след първия двубой от сезона.
Сега на някои от феновете и футболистите трябва да им се припомни какво означаваше дербито Пари Сен Жермен – Олимпик Марсилия.
Времената между 1989 и 1998 г., когато север срещу юг имаше значение и когато футболисти от двата тима доминираха в селекцията на националния отбор на Франция.
Марсилия беше град от ада. Място, където няма нищо френско. Единственото, на което да освиркаш Марсилезата, е нещо нормално. Отборите бяха равностойни и се мразеха от дъното на душите си. Футболистите си забиваха лакти в главите, ритаха се и си влизаха с безумни шпагати. Разделението дори се пренасяше в националния отбор, където играчите бяха разделени на два лагера.
В събота финалът изглежда решен преди да е започнал. А само като се замислим, че нито един от играчите на Марсилия не би попаднал даже на резервната скамейка на ПСЖ. Освен вратарят Манданда вероятно.
Надежда обаче има, защото ако има отбор, срещу когото ПСЖ изпитва някакви затруднения, то той е Олимпик Марсилия.
През сезона в Лига 1 марсилци загубиха два пъти с по 1:2, но се представиха на ниво. Разбира се, ако съперникът им играе толкова силно, колкото срещу Реал Мадрид в Шампионска лига, няма да им остави никакъв шанс.
Каквото и да се случи, това няма да е дербито, което беше преди. След края на сезона ПСЖ иска да привлече Антоан Гризман, Пол Погба или Неймар, а Марсилия ще изгуби и малкото си останали добри футболисти – миналото лято това бяха Димитри Пайе и Андре-Пиер Жиняк.
Все пак, в събота вечер може да седнем пред телевизорите и да усетим и малкото останала истинска футболна тръпка в този мач. И да си пожелаем, че на терена освен качествен футбол, ще има и поне щипка омраза.
Просто така, заради едно време и най-вече заради феновете.
