Логичният победител

Финалът на европейското първенство по баскетбол между Испания и Франция снощи съвпадна по време с поредния мач от Примера Дивисион на гранда Реал (Мадрид). Минути след финала в Каунас спечелен от испанците и след последния съдийски сигнал на двубоя на Реал във Валенсия, загубен от тима на Жозе Моуриньо в Tiwtter се появи логичния въпрос: Кое от двете събития ще избере най-тиражния ежедневник в Испания "Marca" за свой водещ материал? Вероятно мнозина са очаквали мадридското издание да заложи на поражението. Но "Marca" избра баскетбола.

И този избор изглежда логичен. Независимо, че футболът си остава най-популярната игра, а Реал с традициите, играчите, треньора, които има би трябвало да печели с лекота мачове като този срещу Леванте.

Само че това, което Испания прави в баскетбола се превръща в истински феномен. Във втория по популярност спорт в света вече се говори дори за испанска школа, равностойна на доказаните марки Югославия и Литва.

Мъжкият отбор на Испания е спечелил шест медала от последните си седем участия на европейски първенства. Два от тях са златни и са последователни. Преди снощния финал в Литва мнозина смятаха, че отборът, който единствен може да победи "ла фурия роха" когато става дума за важен мач е именно Франция. "Петлите" обаче загубиха битката още в началото.

Но този състав воден от Пау и Марк Гасол, Хуан Карлос Наваро, Хосе Калдерон, Фелипе Рейес, Серж Ибака и останалите е само върха на айсберга в испанския баскетбол.

Статистиката показва, че само през тази година испанците са прибрали осем медала от девет големи баскетболни турнири в различните възрасти. Пет от тези отличия са златни. Същото се случи и през 2009 г. Тогава бяха взети 8 медала при подрастващите - истински рекорд в Европа. През 2005 година испанските отбори печелят общо 7 медала от 6 европейски и 2 Световни първенства, играли се през онова лято. Оттогава насам испанците не слизат от подиума.

А вероятно малцина знаят, че приказката за испанския баскетбол започва в България. И по точно във Варна през 1999 г. когато "ла фурия роха" начело с Пау Гасол и Хуан Карлос Наваро печели европейската титла за юноши до 18 години. Следва световна титла за младежи до 19 години в Португалия. И така до снощи и втората поредна европейска титла.

А в същото време България продължава да мечтае - до скоро за победа на европейско първенство, сега вече за ново класиране и може би излизане от групата.

Ясно е, че Испания е с традиции в баскетбола доста преди поколението на Гасол и Наваро. През миналата година местната лига, считана за една от най-силните в Европа, навърши 50 години. Но само традициите не печелят медали, защото ако беше така и ние щяхме да сме някъде по върховете.

А Македония вероятно още дълго щеше да мечтае за онова, което се случи на шампионата в Литва. Баскетболистите на западната ни съседка стигнаха до полуфинала при третото си участие на европейско първенство. А половината им играчи и треньора са минали и през България...

"Спокойно може да се каже, че няма нищо случайно в представянето на македонците, тъй като случайно можеш да победиш в един или два мача, но когато това стане в поредица от 6 мача, след това губиш нещастно седмия и после надиграеш домакина, то безапелационно доказваш, че това, което постигаш е следствие на твоите качества, на твоя потенциал. Със сигурност Македония има много добри играчи и най-важното е, че това е отбор с невероятна химия и изключително добро представяне на треньора, който от играчи, които безспорно през годините са доказали, че са добри нападатели, направи отбор, който играе добре в защита нещо, което не е специфично за тях.

Успехът на Македония трябва да даде много сили и много вяра и на нас, че и ние също можем някой ден да стигнем до тези резултати, защото в никакъв случай не можем да кажем, че македонския клубен баскетбол е в по-добро състояние от нашия", обясни един от треньорите в родното първенство Константин Папазов.

За да дойде този ден по-скоро може да погледнем как го правят другите. Онези големите като Испания. Или не толкова като Македония. Имаме още две години до следващото европейско първенство. 730 дни, за да се превърнем в следващата голяма изненада на европейския баскетбол.