Турнирът за Купата на Конфедерациите трябваше да е началото на карнавала. Футболът се връща у дома, пеят англичаните. Но футболът си е наистина у дома в Бразилия, където е по-важен от прехраната, от въздуха и водата.
Наистина ли е така?
Изглежда вече не. Над 1 милион бразилци излязоха по улиците на 80 града в четвъртък, за да протестират срещу безумните (според тях) разхищения на пари по два футболни турнира - Конфедерациите и световното догодина.
Бунтовете бяха окървавени, летяха гумени куршуми, имаше газ, ранени и арестувани.
Едно момче загина, прегазено от кола, отказала да спре пред море от протестиращи. На 18 години...
На трибуните красиви фенки, колоритни запалянковци, на терена голове, шоу и романтика (например с таитяните). А отвън - дим, кръв и протести.
Какво общо има тук футболът?
Той просто се оказа сцена на емоциите на бразилците, явно сдържани с месеци. Не че страната не изживява икономически ренесанс. Управлението на Дилма Русеф се броеше за успех до четвъртък, когато из страната пламнаха улични войни, най-големите от 30 години.
Бразилците не желаят 15 милиарда долара да идат за два футболни турнира.
Не че голяма част от тях вече не са изхарчени за организацията. Не се трогнаха дори, когато президентът обяви, че страната ще има огромна печалба от футбола, както и от Олимпиадата в Рио през 2016 г. Бум на туризма, подобрена инфраструктура с намеса и на външни инвеститори, работни места и около изграждането, и около поддържането и, както и като ангажираност около самите турнири.
Бразилците не вярват.
Историята показва, че Дилма Русеф е права поне за това, което страната ще получи от тази огърлица от големи спортни форуми, които се чакат в следващите три години. Досега единствената страна, регистрирала загуби от организацията на световно по футбол, е ЮАР. И причината бе в липсата на приложение на построеното за мондиала - бази, стадиони, модерни центрове за медийно отразяване. На мач в Южна Африка ходят по 5000 фенове.
В Бразилия стадионите ще се пълнят и ще живеят истински и след Купата на Конфедерациите, и след мондиала, и след Олимпиадата.
Тогава за какво са протестите?
Корупцията е пропила държавната администрация, казват някои от лозунгите. Познато... Нямало пари за образование и здравеопазване. Къде ли сме го чували? Хората явно не могат да се хранят с футбол, дори и в Бразилия. И нямат време да чакат златния век, който се планира след олимпиадата.
А на терена Неймар, Пирло и Иниеста все така ще творят с топка в краката.
Играта за милиони стана игра за милиарди. Изпълнителите живеят в един свят, а хората извън стадионите - в друг. Няма по-рязък контраст между тези два свята от лъскавата сцена на един голям футболен форум.