Случаят с положителната проба на Тезджан Наимова от европейското първенство по лека атлетика в Гьотеборг върна мислите ни към една тема, която не получи достатъчно внимание по време на своето възникване.
По време на краткия си престой като спортен министър Петър Стойчев опита сериозно да бръкне в интереса на федерации, чиито шефове вече не помнят кога са били избрани на своите постове.
За тях бившият плувец обясни в интервю за вестник „Преса", че са превърнали централите в семейни фирми. Обичат да харчат държавни пари. Още повече обичат да мрънкат, че държавата не прави нищо за тях.
Ако случайно някой някой дръзне да позатвори кранчето, следва вой до небесата. В това число влизат ръководители, които позабравят или никога не са виждали успех на свой спортист в голямо състезание.
Какво се случва в леката атлетика, продължава да е един от важните въпроси в българския спорт. Заслужава ли федерацията да получава един от най-големите държавни пайове при намаляващи успехи в последните години? И къде е сега Добромир Карамаринов да иска повече пари от държавата за последните големи триумфи на „неговите" състезатели?
Защото след отнемането на титлата на Наимова от европейското първенство добрите резултати на българските атлети се свеждат до една-единствена Ивет Лалова. Тя вече е направила името си марка в спорта и вероятно от години не разчита на парите от федерацията. Поне не като основна част от подготовката си.
А на фона на малкото утвърдени атлети на европейско (дори не говорим за световно б.а.) равнище, исканията на централата за повече средства са меко казано несъстоятелни. Тезджан е просто част от системата. За съжаление, по всяка вероятност положителната допинг проба ще я извади от любимия спорт завинаги.
Наимова вече изтърпя наказание за манипулирана допинг проба след Олимпиадата в Пекин, а след случая в Гьотеборг едва ли я чака нещо различно от доживотно наказание. Тук изникват още няколко въпроса. Защо при наличието на малък брой елитни състезатели те не минават редовен допинг - контрол, пък бил той и скъп, в друга държава?
Все пак федерацията получава солидни държавни дотации. Да не говорим, че до преди смяната на системата на финансиране от министър Свилен Нейков атлетиката се ползваше с най-високия бюджет от спортните централи, но това не рефлектираше в резултатите на състезателите.
Другият момент, който не бива да се подминава, са положителните допинг-тестове през последните години. Всички родни състезатели, записали успехи на международни състезания изтърпяха наказание. Ваня Стамболова, Венелина Венева, Тезджан Наимова. Кой заради употреба, кой заради манипулиране на проба.
Остана единствено Ивет. В момента на нейните плещи се крепи и добруването на Карамаринов начело на федерацията по лека атлетика. Още един въпрос би бил не следва ли самата централа да търпи санкции при занижения контрол върху своите състезатели.
За финал още нещо. България е отличник по организирането на домакинства. По зимни хвърляния, по полумаратон. В очите на международната атлетическа общност те могат да са престижни. И в това няма нищо лошо. Лошото е, че на тези състезания родните атлети са зрители на вип-местата.
В очите на българския гражданин, който е излязъл на протест на улицата, тези състезания са „механизъм за усвояване". За тях държавата дава пари, които могат да се отчетат по всевъзможни начини. Това е игра за опитни играчи.
Стигаме и до най-важния въпрос. Докога ще плащаме, а тях ще ги хващат?
