Казват, че най-голямото изкуство на един мениджър във футбола е да влезе в главите на играчите си и да промени мисленето им.
Жозе Моуриньо го прави майсторски.
Но явно го умее и Юрген Клоп, който само за 40 дни преобърна нещата в главите на играчите на Ливърпул, а вече се виждат и първите признаци на това как на терена е отборът на Клоп.
Стилът на Клоп. Хеви метъл футболът на Клоп.
Да, първите звуци се чуват.
Разбира се, нещата не са станали с магическа пръчка. Но разликата в самочувствието и увереността на играчите в червено е очевидна.
Преди няколко месеца те биха бранили преднината си, взета рано в мача с Манчестър Сити навън, а в събота вечер нападаха и търсеха още голове.
Пресираха, атакуваха, подаваха си с петички, вкарваха топката във вратата като на квартален мач - с подавания до голлинията.
Зрелището бе пълно!
Клоп променя нагласата на футболистите си. Те вече си вярват, че могат да бият навън Челси и Сити.
Направиха го за 3 седмици, като нито за момент не изпадаха в роля на аутсайдер, който вкарва и брани голчето си преднина.
Не, Ливърпул има различен статут и поведение при Клоп - той играе да побеждава на всеки терен.
Последният случай, в който отборът спечели на стадионите на Сити и Челси в един сезон, бе през 2008-2009 г.
Тогава Ливърпул бе на косъм от титлата, загуби я в края на сезона.
Това е просто символика, едва ли може да се прогнозира какво ще стане до края на сезона.
Не всеки мач ще е като шоуто от събота, постоянството ще отнеме време.
Но как различни изглеждат тези играчи в сравнение със... същите отпреди 2 месеца.
Ливърпул тича повече. Категорично движението по терена е променено драстично.
Срещу Сити пресираха по 4-5 футболисти, след като един "даваше сигнал".
Тактиката работеше в Дортмунд, където Борусия уж изчакваше съперника да изнесе топката, но тръгнеше ли първият играч от атаката да пресира бранителите, жълта вълна го следваше.
Ливърпул е агресивен, но не играе нечисто - срещу Сити бяха извършени само 13 нарушения, като от тях 7 бяха в последните 20 минути - очевидно от умора.
Тактиката атакуващото звено да дава тон с пресата си, е съпроводена със смяна обикновено именно на тези хора - нито Коутиньо, нито Фирмино, нито Лалана, играят пълни 90 минути в повечето случаи.
Такава динамика се поддържа със свежи хора в предни позиции.
Тактиката на Клоп бе еднаква (както и стартовите 11) срещу Челси (3:1) и Сити (4:1).
Без чист централен нападател, с трима подвижни и пъргави атакуващи играчи с фантазия, които имат пълна свобода да сменят места. И сработи отлично.
Проблемът е, че Ливърпул играе доста по-трудно у дома, където няма пространствата, а и сменя схемата, като на върха на атаката застава гигантът Бентеке.
И резултатите се виждат ясно - Клоп още няма победа у дома в първенството, стигна само до една с 1:0 над Борнемут за Купата на лигата.
Като гост победи Рубин, Челси и Сити, като направи съвсем нелошо стратегическо 0:0 на терена на Тотнъм.
Срещу Кристъл Палас у дома преди 2 седмици отборът загуби с 1:2, но хеви метълът пак се чуваше - положения и удари имаше достатъчно за победата. Защитата обаче се провали.
Срещу Сити отборът бе като един - пресираше, атакуваше и се бранеше заедно.
Това е философията на Клоп.
Той няма лукса да работи с Роналдо и Меси - нито в Дортмунд, нито в Ливърпул.
Но иска да докаже за втори път, че може да накара всеки играч да се чувства като тях - уверен, че ще победи и ще направи всичко на терена по най-добрия начин.
Хеви метълът вече се чува. Но това са само загатнати акорди.
Пълният албум на Клоп ще се чуе след още няколко месеца.
В града на "Бийтълс" сигурно вече нямат търпение.
