Доскоро с Ибака всички се майтапеха. Или заради фамилията му, която се струваше странна на мнозина. Или заради външния му вид. Стигна се дотам, че го определяха като „слугата на Кевин Дюрант". Последният е звездата на Оклахома Тъндър. Изобщо никой не взимаше Серж на сериозно, който от своя страна обяви война на стереотипите, на общественото мнение и на тези, които излизаха срещу него на баскетболната площадка.
Република Конго е една от популярните дестинации в Африка напоследък. Държавата е сред най-бедните, но пък е красива, а хората - усмихнати. Доскоро обаче тази държава беше потопена в кръв и може би заради това в нея се раждат хора, готови на всичко, за да променят хода на историята.
Доказателство за това е отборът на Мазембе, който стигна финал на световното клубно първенство.
Конго обаче има и други герои и един от тях е именно Серж Ибака, който никога не забравя откъде е тръгнал.
Последното едва ли е особено приятно за момче с 18 братя и сестри. Серж обаче не се замисля върху този факт и се опитва максимално да помогне на своето голямо семейство. Още повече, че е един от най-големите в него. Затова и не крие, че е работил на плантация и събирал кошници с плодове, за да помогне на родителите си.
Именно майка му и баща му са тези, които го запалват по баскетбола. И няма как да бъде другояче - и двамата са професионални баскетболисти, играли за националния тим на Конго. Така че Серж просто няма шанс да избере друг спорт и още от съвсем малък започва да обикаля залите.
Баща му - Дезире, е една от звездите на местния баскетбол, и още на 7-годишна възраст праща сина си под коша. В началото неорганизирано - по улиците на Бразавил, който е по-малък от метрото на Оклахома Сити, където сега живее Ибака. Всичко е допотопно. Кошовете са направени от самите деца, а за топка се използва всичко кръгло и сравнително удобно за хвърляне. Разстоянието до НБА изглежда като от Земята до Луната, но това не притеснява Серж, който е готов на всичко, за да изпълни мечтата си.
Всичко се променя, когато Ибака е на 8 г. Тогава в Конго избухва Гражданска война, която отнема живота на близо 5 млн. души. Майката на баскетболиста е убита, а баща му е обявен за враг на държавата. За да се спасят Дезире и семейството му бягат от Бразавил в малкото градче Оесо, където бъдещия център на Оклахома Тъндър се крие близо 4 години. В къща без вода и без електричество, което за местните хора е напълно нормално.
През 2002 г. семейството на Ибака успява да се върне в Бразавил, но бащата на Серж е арестуван почти веднага. Ибака-старши остава зад решетките още година, докато приключи войната. В това време Серж живее с баба си и единственото, което го поддържа е любовта му към баскетбола.
Най-накрая съдбата се усмихва на момчето. На 16 години Ибака попада в тима Авеню де Рейл, който е един от най-популярните в Конго. Серж най-после играе организиран баскетбол и показва таланта си. За това много му помага треньорът Максим Мбочи, който е бивш съотборник на баща му. Именно той му показва как трябва да се държи един истински професионалист на игрището.
Боевото кръщене на Серж е на шампионата на Африка през 2006 г. Ибака става MVP на турнира, като впечатлява всички с огромното си желание за игра.
„Бил съм в 12 африкански страни, но никога не съм виждал подобно нещо - спомня си испанският мениджър Хосе Галего. - Освен, че играеше отлично, той показваше и невероятен характер. Още тогава видях, че Серж е истински боец, а след като говорих с него вече нямах никакви съмнение, че той е готов на всичко само и само да победи".
Галего помага на Ибака да дойде в Европа. На 17 години Серж вече във Франция, където изкарва няколко месеца, преди да се прехвърли в Испания. Там заиграва във втора дивизия за Ел Хоспиталитет, откъдето по-късно преминава в Хувентуд.
Младият конгоанец постепенно се отърсва от кошмарите, които го преследат в родината му и се отдава изцяло на баскетбола. Голяма помощ му оказва генералният мениджър на Хувентуд Жорди Ардевола, който го взима под крилото си и му помага да се адаптира към живота. И да научи испански.
„Аз съм като паразит, мога да се приспособя лесно към всяка среда", признава Серж, който непрекъснато прогресира. От тежко крило той се превръща в един от най-добрите центрове в първенството на Испания.
През 2006-07 г. статистиката му е 13.3 т., 9 борби и 1.7 чадъра средно на мач. Затова и получава покана от Адидас да се пробва на лагер за талантливи играчи от Африка, Азия, Европа и Латинска Америка. В Ню Орлийнс. Именно там Серж започва да привлича внимание на скаутите от НБА, които са впечатлени от качествата му. Така въпрос на време е някой от отборите да го покани. Което не е проблем, след като в края на лагера играчите покриват тестове.
Ибака скача от място повече, отколкото стандартният уред може да отчете. Това окончателно убеждава мениджърът на Оклахома Сам Прести, че това е най-подходящият човек за отбора му. За да стигне до НБА обаче Ибака е включен в драфта, където е избар под №24.
„Три седмици преди драфта бях в Тревизо, където имаше подобен лагер за таланти. Там се уверих във всичко, което знаех за Серж до този момент. А именно че той е концентиран, работоспособен и притежавя силен характер и желязна воля. Точно от това имахме нужда", спомня си Прести.
Въпреки това началото е трудно дори за играч като Серж. Тази година той започна като последна резерва в тима на Оклахома. Когато обаче през лятото се разбра, че тимът има нужда от център, треньорът Скот Брукс реши да рискува с момчето от Конго. Което преди началото на сезона заяви публично: „Никой в Америка не знае на какво съм способен, така че ще бъдете много учудени".
Дори в САЩ обаче един професионален баскетболист има проблеми. При Серж това е езиковата бариера. Той знае френски, испански и наречието Лингала, което се говори в Конго. Но не и английски и затова ходи непрекъснато с речник под ръка.
На терена преводач не му трябва, но в съблекалнята, по време на разбор, нещата не стоят така. Затова и Серж получава голяма помощ от съотборика си Табо Сефолоша, който е швейцарец.
„Не е лесно да научиш чужд език, затова аз и не се пробвам - разказва треньорът Брукс. - Серж все пак разбира какво се иска от него на тренировка. А това, че не знае какво говорят съотборниците му за него в съблекалнята, даже е по-добре за него".
Най-интересният момент настъпва 30 минути преди мач на Оклахома. Тогава Серж се оттегля в ъгъла на съблекалнята, пада на колене и слага Библията, която е на френски до себе си. И започва да се моли, което за него е обичаен ритуал. Докато останалите от тима се шегуват, Ибака медитира. И не пропуска да благодари на Господ, който му е помогнал да измине целия този път.
