Сезон 2011/12 на италианското калчо е знаменателен, освен с възраждането на Ювентус, така и с повторното утвърждаване на Наполи като фактор в първенството и претендент за първите места.
Бронзовите медали на „сините" през миналата кампания ги направиха участници в Шампионската лига за пръв път в тяхната история, което надгради върху шестото място от 2010.
Класата на състава на Наполи ги прави основен конкурент на шампиона Милан и на Юве за титлата, особено като имаме предвид посредственото представяне на Интер и Рома.
Мястото на южняците в тази голяма петица на италианския футбол е и естествено на фона на подкрепата към тях в страната.
Според социологическо проучване от 2009 г. Наполи е четвъртият по популярност италиански клуб (първи е Ювентус с 18% подкрепа, следват Интер и Милан с 14% и 13%, неаполитанците имат 8%, Рома - 7%, и Лацио - 2%).
Въпреки че са с несравнимо по-малко успехи от първите три отбора, голямата подкрепа към тях е лесно обяснима с факта, че голяма част от Южна Италия подкрепя и Наполи освен местния си отбор, включително и сициалианците, които са от Палермо и Катания.
Заедно със сардинския Каляри, който печели „скудетото" през 1970 г., „сините" са единственият друг отбор от Юга, ставал шампион на Италия. Нещо повече, като най-успешният клуб в по-бедната и слабо развита част на страната, те са и символ в политически аспект - отборът, осмелил се да наруши хегемонията на заможния индустриален Север.
Използвайки именно тези чувства, най-големият им идол Диего Марадона, на върха на славата си през 1990 г., ги призова да подкрепят неговата Аржентина на полуфинала на Световното първенство срещу Италия - мач, който се игра на стадион „Сан Паоло" в Неапол.
„Не ми допада фактът, че всички искат от неаполитанците да бъдат италианци и да викат за националния си отбор. Неапол винаги е бил пренебрегван от останалата Италия. Това е град, който страда от изключително нечестен расизъм", каза той тогава.
Агитката на Наполи обаче не се повлия от апела на своя любимец и опъна трансперант с думите „Марадона, Неапол те обича, но Италия е нашата родина". Въпреки това ст. „Сан Паоло" бе единственият, където по време на Мондиала химнът на Аржентина не бе освиркан, а след като латиноамериканците отстраниха домакините с дузпи, великата „десетка" отиде и се поклони пред сектора с привържениците на своя клуб.
Именно с неговия престой там са свързани и почти всички трофеи във витрината на Наполи, но и преди това „сините" са имали други силни периоди. През 30-те години, по времето на английския треньор Уилям Гарбът, когато атаката се води от безмилостния Атила Салустро - клубният рекордьор по отбелязани голове за всички времена (118), Наполи завършва два пъти на второ място.
През 1962 г. южняците печелят първата си купа на Италия, а в условията на изключително силна конкуренция през 1968 г. завършват втори в Серия „А", отстъпвайки на Милан на Ривера. По това време в Неапол е събран страхотен състав, включващ вратаря Дино Дзоф, легендите от латиноамерикански произход Омар Сивори и Жозе Алтафини, както и местният юноша Антонио Джулиано, на когото предстои да запише рекорден брой мачове - общо 502 (394 за първенство).
През 1975 г. „сините" отново са втори, само на две точки от Ювентус. През следващата година идва и втората Купа на Италия, последвана от полуфинал за КНК. През 70-те Наполи се утвърждава като постоянен обитател на челото на класирането и редовен медалист, но това още не е нищо в сравнение със славните 80-те!
Когато през лятото на 1984 г. италианският клуб привлече детото-чудо Диего Марадона от Барселона, той счупи световния рекорд за трансферна сума, плащайки за него еквивалерта на сегашните 12 милиона евро, осигурени от предприемача Корадо Ферлаино, поел ръководството на Наполи година по-рано.
Освен гениалния плеймейкър, в състава блестяха и други звезди като националите Чиро Ферара, Фернандо де Наполи и Салваторе Бани.
През 1986 този талантлив отбор под ръководството на Отавио Бианки завърши трети в Серия „А", а на следващата година постигна дубъл - „скудето" и купата на Италия!
През сезон 1987/88 Наполи преклони глава пред могъщия Милан на Гулит, Ван Бастен и Рийкард, а година по-късно пред „германския" Интер на Матеус, Бреме и Клинсман. Неизменно обаче южняците оставаха втори в класирането, а през 1990 г. празнуваха и с втората си титла, вече под ръководството на Алберто Бигон.
Междувременно Бианки се бе сбогувал с клуба, за да поеме столичния Рома, но след като изведе Наполи до Купата на УЕФА за 1989 г., побеждавайки в знаменит финал немския Щутгарт - 2:1 в Неапол и 3:3 в инфарктен реванш. Герой на тези финални мачове бе бразилецът Карека, присъединил се към тима през 1987 г., който отбеляза два гола - по един във всяка от срещите. В Щутгарт се разписа и сънародникът му Алемао - друга знакова фигура от този период.
За своето време спечеленото отличие бе доста по-ценно и трудно извоювано от трофея в сегашната Лига Европа, тъй като за Купата на УЕФА тогава се състезаваха много повече от най-силните клубове на континента. За Купата на европейските шампиони играеха само шампионите, за КНК - носителите на купите, и останалите грандове намираха място именно в третия турнир.
По пътя си към купата Наполи отстрани последователно гръцкия ПАОК, силният навремето тим от бившата ГДР Локомотиве (Лайцпиг) и френския Бордо. След това „сините" се срещнаха със своите сънародници Ювентус и ги елиминираха в епичен четвъртфинал. В Торино „Старата госпожа" победи с 2:0, а в Неапол домакините си го върнаха със същия резултат, добавяйки още един гол в продълженията. На полуфинала тяхна жертва стана друг гранд - немският Байерн, който преклони глава след 2:0 и 2:2 (три гола на Карека и един на Андреа Карневале за Наполи).
Тази славна епоха обаче приключи с положителния тест за кокаин на великия Диего Марадона през лятото на 1990 г. - нещо, което мнозина приеха като отмъщение от страна на Италианската футболна федерация за елиминирането на „Скуадра адзура" от аржентинците. Марадона бе наказан да не играе 15 месеца, което означаваше и край на кариерата му в Наполи.
Така започна и упадъкът в клуба - както в представянето на терена, така и във финансово отношение. През 1993 г. президентът Ферлаино се отказа да го издържа, а до 1994 си заминаха и всички звезди - Карека, Джанфранко Дзола, Чиро Ферара и Даниел Фонсека.
Логично се стигна и до тъжната 1998, когато „сините" записаха само две победи през сезона и отпаднаха в Серия „В". След кратко завръщане в елита, Наполи се срина още надолу - до „С1", а през 2004 обяви банкрут с дългове около 70 милиона евро.
За да запази футбола в града, филмовият продуцент Аурелио де Лаурентис основа клуба наново под името Наполи Сокър, тъй като не му бе позволено да използва наименованието на фалиралото дружество.
В тези тежки времена новият Наполи счупи рекорда за посещаемост в Серия „С", събирайки по 50 000 на домакинските си мачове.
След триумфалното си завръщане в Серия „В", Де Лаурентис успя да уреди възстановянето на оригиналното име и клубните символи и само след един сезон във втория ешалон, в Неапол отново можеха да гледат елитен футбол.
Възраждането на спящия гигант дойде постепенно и не мина без треньорски рокади - Едоардо Рея е заменен от Роберто Донадони, а той на свой ред отстъпи на Валтер Мадзари през октомври 2009 г.
Именно с идването на бившия наставник на Сампдория Наполи започна да възвръща позициите си на гранд в италианския футбол, какъвто бе през 70-те и най-вече през 80-те години.
С формирането на магическото трио Единсон Кавани - Езекил Лавеци - Марек Хамшик и с класирането в тройката за пръв път от шампионския сезон 1989/90 насам, не остана някой, който да не признае този статут на Наполи.
С атрактивния си атакуващ стил „сините" печелят и неутралните привърженици, така че изглежда, че най-доброто от тях тепърва предстои.
Със сигурност дербито в поредния кръг от калчото, в което Наполи приема също така офанзивно играещия лидер в класирането Ювентус, ще е истински футболен спектакъл.
За първи път от 20 години този двубой се очаква с такъв интерес и двата участника излизат в него от позициите на претенденти за „скудетото".
„Гордостта на Юга" или „Старата госпожа"? Предстои да видим в неделя вечер - не го изпускайте!
