„Красотата на неговата игра е в чистотата й. Той е много талантлив, а за последните пет седмици се научи да бъде лидер на националния отбор. Твърде възможно е това да го направи и по-добър като играч в НБА. Той е уникален човек и баскетболист. Удоволствие е да работя с него". Така треньорът на световните шампиони САЩ Майк Кжижевски описа суперзвездата Кевин Дюрант.
21-годишният американец бе в центъра на събитията в Турция по време на световното първенство и логично бе избран и за най-полезен състезател на шампионата.
Силното представяне на Кевин на първенството бе напълно очаквано. Не само, защото новобранец №1 в НБА през 2008 г. стана топреализатор на Лигата на извънземните за последния сезон. А най-вече заради факта, че през целия си живот до тук Дюрант е доказал, че умее да се възползва от предоставените му шансове.
Още като дете Кевин демонстрира, че има изключителен талант. Той израства без баща след като осем месеца след раждането му родителите му се разделят. Бъдещата суперзвезда и по-големият му брат Тони остават при майка си Уанда, която заедно с баба им поема грижите за възпитанието им.
Най-важното, на което двете жени учат момчетата е отговорността. Така оше на 10 години, Кевин е самостоятелен млад човек, който отговаря изцяло за постъпките си.
В училище Кевин нямало как да бъде сбъркан с някой друг. Той значително превъзхожда връстниците си по ръст, а за нормалните деца е възприеман като ходещо чудо. Момчето обаче се притеснявало от ръстта си, защото искало да бъде един от всички останали. Баба му Барбара обаче се оказва най-далновидна и една от малкото, която счита, че високият ръст на внука й е благословия. Тя е и тази, която в следващите години оказва най-голяма подкрепа на Кевин във всяко негово решение.
За спорта пък го открива брат му Тони. Именно той го хваща за ръка и го води в местния спортен клуб за тинейджъри. Кевин веднага се вписва и в бейзболния, и в баскетболния тим, въпреки че съотборниците му са с две-три години по-големи. Само след няколко тренировки снизходителните усмивки на лицата им изчезват.
Кевин избира баскетбола. Любимият му отбор по това време е Вашинтгтон Уизърдс, а любимият играч - Винс Картър.
Дюрант изиграва първия си мач в националния шампионат само на 11 години. Хлапето уверено ръководи действията на отбора си и сам отбелязва няколко коша от далечно разстояние. Месеци след това той е лидер на отбора, който пък е обречен да побеждава.
Воден от Кевин отборът на училището в родния му Мериленд два пъти е щатски шампион. След първата титла, в мача, за която е отбелязал 18 точки, Дюрант се прибира у дома и доста уверено обявява пред семейството си, че един ден ще играе в НБА. В този момент майка му осъзнава, че онова, което синът й е искал в детските си години - да бъде един от всички, никога няма да се случи.
Животът на Кевин, а и на семейството му започва да се променя. Всяка сутрин бъдещият световен шампион закусва в дома на баба си Барбара, а след това се отправя към залата. Там го очаква специално разработена от майка му и треньора му Тарас Браун програма от упражнения, целта, на която е да усъвършенства качествата си.
И макар че е още почти дете той не си позволява да изиграе нито един двубой в тренировъчно темпо. Нещо, което по-късно бележи и кариерата му като професионалист. Дори когато тимът няма мачове и играчите са получили свободен ден, Кевин прекарва по четири часа в басейна или тренировъчната зала. Тренировката му през останалото време пък продължава понякога и до осем часа.
Усилията дават резултат. На училищно ниво така и не се намира играч, който да спре Дюрант. Баскетболистът пораства още малко на височина и успешно играе и като нападател. Арсеналът му за завършване на нападението е изключително богат. Движението, отскока, подаването са феноменални.
Заради силните си изяви на полето Кевин има богат избор когато трябва да продължи в колеж. Избира този в Остин, а треньорският щаб на отбора на университета не се колебае да го включи в състава още от първите му дни във висшето училище. Месеци по-късно Америка получава своя нов герой - Кевин сред реализаторите на колежанската лига.
Първоначално треньорът Рик Барнс се опитва да постави някакви рамки за изявите новото си попълнение. Бързо обаче осъзнава, че трябва да остави на Кевин свободата сам да определя как ще завърши атаката.
Тази тактика дава резултат. Тимът на университета в Остин завършва трети в конференцията «Big 12», с 25 победи и десет загуби. Дюрант започва като титуляр във всичките 35 мача и се отчита с 26 точки средно на мач. В 20 от срещите той минава границата от 30 точки. Прибира и две индивидуални награди.
Във финалите на конференцията тимът губи от Канзас въпреки отбелязаните от Дюрант 37 точки. В колежанското първенство отборът от Тексас стига до плейофите където губи от отбора на университета в Южна Каролина.
Седмици след това Кевин прави първата крачка към сбъдването на детската си мечта - да играе в НБА. По същото време в драфта за Лигата на извънземните се включва центърът Грег Одън от университета в Охайо. Мненията на специалистите за това кой от двамата ще бъде избран под №1 се разделят. В крайна сметка битката е спечелена от Одън, избран първи от Портланд Трейл Блейзърс. За Кевин остава №2 и Сиатъл Суперсоникс.
Малко след това Дюрант подписва още един договор - с компанията „Nike" . Контрактът е за срок от седем години и е на стойност 60 милиона долара. Бъдещият световен шампион е вторият, който получава такъв договор от новаците в НБА. Преди него на подобен контракт се радва Леброн Джеймс.
В следващите две години пък Кевин кара шефовете на Портланд да съжаляват за избора си. Одън се оказва по-често в лазарета, докато Дюрант се превръща в суперзвезда.
Въпреки че в първия му сезон в Лигата, Сиатъл записва едва 20 победи, представянето на Кевин му носи наградата за новобранец №1. Бележи средно по 20,3 точки на мач.
Изявите му по това време предизвикват и много критики. Най-вече заради неубедителните му изяви в защита и при взаимодействието със съотборниците му. През следващия сезон обаче Кевин започва да поправя грешките и пропуските в играта си.
След превръщането на Сиатъл в Оклахома Сити Тъндър, той се превръща в лидер на отбора. През първия сезон след преместването в Оклахома, отборът все още изпитва трудности. Спечелени са едва 23 мача.
С няколко попълнения през лятото на 2009 г. тимът се превръща в напълно завършен отбор, при това изграден от млади баскетболисти жадни за победи и успехи. Тимът печели 50 мача от редовния сезон и за първи път от 2005 г. стига до участие в плейофите. Сезонът приключва след серия от две победи и четири загуби от бъдещия шампион Лос Анджелис Лейкърс в първия кръг на плейофите.
За Кевин годината е изключителна не само заради участието в плейофите. За първи път в кариерата си той взема участие в Мача на звездите като играе 20 минути и бележи 15 точки за тима на Запада. Става и топреализатор на НБА със средно 30,1 точки на мач.
А накрая изведе САЩ до златото на световното първенство.И може би положи основите на нов Dream Team, чиято следваща цел ще бъде е защитата на олимпийската титла.
