Ако световният снукър има един цялостен маркетингов екип, който да се труди за популяризирането на спорта, то тези хора със сигурност в неделя са танцували по улиците на Лондон, или по площадите в Пекин - най-малкото защото вторият по големина в света турнир предложи на феновете направо мечтан финал.
Дин Дзюнхуей от Китай и Марко Фу от Хонг Конг. Сериозни съперници, добри приятели, при това и двамата от тази част на света, където снукърът ще се развива бързо.
Триумфът на Дин с 10:4 - което му донесе и титлата в турнира Мастърс - може и да ви подскаже, че финалът е бил оспорван, но в интерес на истината Фу пропиля шансовете си във фреймове №4 и 11, въпреки че се получи интересен сблъсък.
23-годишният победител, който е известен с това, че не показва емоциите си докато играе, си позволи да се усмихне, едва след като спечели четири поредни фрейма и стана една третият играч извън Великобритания и Ирбандия, печелил титлата, а с нея и 150 000 паунда. Преди него това постигнаха Перие Манс от ЮАР през 1979 и канадецът Клиф Торбърн през 1986.
"Това е най-големият турнир, който съм печелил - заяви Дин, който е два пъти шампион на Великобритания. - Това е много специална победа за мен. В Китай това постижение ще бъде оценено високо.
Според първоначалните данни 100 милиона китайски зрители са гледали двете си любими супер звезди, но интересът им не се ограничи само с мача в неделя, в Азия гледаха внимателно всичко, което се случва в осемтте дни на турнира.
Тази година нито един от поставените осем в схемата не успя да стигне до полуфиналите. Може би става въпрос за съвпадение, но според анализаторите нивото на снукъра в световен мащаб се вдига много бързо - първо, защото вече има много силни турнири и второ - те събират таланти от цял свят, които бързо прогресират.
Мачът между Дин и Фу беше първият изцяло азиатски финал в голям турнир, а през 2011 за първи път в историята на снукъра големите турнири в чужбина ще са повече от тези във Великобритания. World Open ще се проведе в Китай, в Близкия Изток или Австралия през октомври, но изборът е ясен.
В момента в световния Топ 100 има 7 китайци - Дин е №4, а Фу е с 14 места по-назад от него. Стивън Хендри, който има шест титли в Мастърс-а е на мнение, че в следващите 10 години половината звезди в Топ 16 ще са китайци.
Смела прогноза, няма спор, но анализаторите на ВВС също са на мнение, че играчите от континентална Европа също настигат бързо британците - като групата се води от Германия. Все още обаче европейците изостават от китайците.
„Този мач показа колко много се е променил снукърът - обясни шесткратният световен шампион Стив Дейвис. - Дин и Фу са страхотни играчи, но по-важното е, че те са представители на едно цяло течение - снукърът вече има световна популярност. Да успееш в него е достатъчна мотивация за всеки китаец, също както в Щатите или Великобритания - това е начин да се измъкнеш от сивото ежедневие. Ако снукърът запази популярността си, то той ще е спортът, който ще даде шанс на всеки китаец, който има талант да се бори за слава и пари."
Кен Дохърти добавя, че това е било само „превю на събитията, които предстоят", като световният шампион за 1997 година допълва: „Този финал ще окуражи много деца в Азия да се поробват, спортът тепърва ще се развива. Може след 10 години отново ще има китайци, които да могат да играят на финал във всеки турнир."
Снукърът вече е изключително популярен в училищата в Китай, а школите, където се обучават млади таланти растат много бързо. Но само най-добрите получават възможност да се пробват в индивидуално обучение, просто защото желаещите са много.
Феновете на снукъра в Азия растат сериозно от известно време насам - ренесансът в кариерата на Фу също помогна за това, а възходът на Дин осигурява приемственост. Дин дебютира на Мастърс през 2004, едва на 16 години, само 12 месеца, след като се беше преместил да живее във Великобритания, а вече има пет титли в големи турнири.
Сега си спомнете януари 2007, когато враждебната публика в „Уембли Арина" докара Дин до сълзи при загубата с 3:10 или по-скоро ставаше въпрос за разгрома, който му нанесе трикратният световен шампион Рони О'Съливан при последното си участие на финал на Мастърс.
Дин усъвършенства играта си в снукър академията в Шефилд, а след това призна, че това преживяване срещу „Ракетата" се е отразило много зле на увереността му на масата и след това са му трябвали две години, за да си върне добрата форма.
Дейвис нарече сълзите на Дин в онзи мач „невероятна драма", но е на мнение, че „Дин е израснал страшно много за това време".
„Той вече е различен човек, може да носи повече отговорност и това се видя на турнира", допълва Дейвис.
Дейвис и колегите му обаче са единодушни за едно: оттук нататък предстоят добрите дни за снукъра в Азия - все повече големи турнири с интересни наградни фондове, все повече фенове и заедно с тях трябва да очакваме все повече талантливи и агресивни местни играчи. Но това е част от успешната формула - повече конкуренция, повече битки и повече пари.
