Познаваме го добре от изявите му на терена с екипите на Бразилия и Пари Сен Жермен.
Тиаго Силва дълги години е един от най-добрите централни защитници в света и вече на 34 г., когато кариерата му вероятно е към края си, той не спира да вдига купи сезон след сезон.
За националния тим пък наближава 100 изиграни мача. Това лято спечели Копа Америка с Бразилия, а с ПСЖ вече събра 19 трофея. Да не забравяме и времето му в Милан, когато беше част от последния засега отбор на "росонерите", печелил скудетото. Великият Франко Барези веднъж каза за него: "Трудно е да намериш какво още може да подобри той - просто вече доказа, че притежава всичко".
Тук обаче ще поговорим за живота на Тиаго Силва преди той да стане футболист от световна величина. Защото всички велики моменти със "селесао", ПСЖ и Милан можеше просто да ги няма. Самият Тиаго можеше да го няма.
Тиаго Емилиано да Силва, както е пълното му име, е изоставен от своя баща още като 5-годишно дете.
Ранните му футболни години са доста нестабилни и той минава неуспешни проби в доста бразилски клубове. Накрая го взимат в Барселона (само че този от Рио де Жанейро) и там го виждат като потенциален дефанзивен халф.
Силва обаче се радва на безценната помощ на португалския суперагент Жорже Мендеш. Мендеш първо успява да уреди още неутвърдения футболист в Порто за 2.5 млн. евро.
В португалския гранд бранителят трябва да стане част от обновяването на тима малко след напускането на Жозе Моуриньо, но играе само за дубъла и така и не записва мач за първия тим.
Някъде по това време Тиаго започва да се оплаква на лекарите на Порто, че има симптоми на настинка. Нищо обаче не му е открито и клубът го праща под наем в Динамо Москва, където той ще се събере с Иво Вортман - негов бивш треньор в Жувентуде и човекът, който открил точния му пост на терена в сърцето на защитата.
"Бях съсипан, когато го видях", спомня си по-късно Вортман за момента, когато Тиаго пристигнал в Динамо. "Едва го познах, беше деформиран, изглеждаше подут, беше напълнял с над 10 килограма. По-късно разбрах, че е заради лекарствата, които взима. Много се притесних за него".
Както и други привлечени от Динамо футболисти в онзи период, Тиаго Силва също подписва договор без въобще да мине медицински изследвания.
През онази 2005 г. в отбора се хвърлят невиждани преди пари за селекция, като целта е Динамо да стане сред най-силните в Русия. Тиаго обаче няма да изиграе нито един мач и за този отбор.
Състоянието му се влошава, а симптомите не отминават: висока температура, кашлица, обилно потене. Медицинският щаб най-сетне се решава да прати Тиаго в болницата за изследвания и резултатите са плашещи - футболистът е болен от туберкулоза.
Тази болест се среща по-често в развиващите се страни и бедните региони, затова е още по-странно, че поразен от нея се оказва спортист само на 20 г., в разцвета на силите си. Още повече, без да бъде диагностициран цели 6 месеца.
Следва близо година кошмар, през който Тиаго Силва е в руска болница и се бори с болестта. Болничната му стая е джобен формат и в нея има само хладилник и малка баня, а руските доктори наблюдават как състоянието му продължава да се влошава.
"Ако туберкулозата ти беше открита няколко седмици по-късно, щеше да умреш", признават му лекарите.
"Един ден докторите ми казаха, че Тиаго има дупка в белия дроб и трябва да претърпи операция. Предупредиха ме да не очаквам да поднови тренировки. Това щеше да бъде краят на кариерата му", спомня си Иво Вортман.
Майката на футболиста не позволява да му се прави операция, а с помощта на Вортман и Жорже Мендеш защитникът е върнат в Порто, където поема по пътя на пълното възстановяване.
Някъде през лечението Силва решава да се откаже от футбола, но майка му успява да го разубеди. Започнал отново от нулата, той се завръща в Бразилия и подписва с Флуминензе, където е началото на шеметния му възход.
Силва напуска Флуминензе три години по-късно като икона на клуба, а някои го определят за най-добрия централен защитник в Бразилия. Милан плаща 10 млн. евро, за да го привлече, а оттогава бразилецът се окичи със скудето и Суперкупа на Италия, после и с всички възможни трофеи във Франция.
До това лято времето му в националния отбор се свързваше с редица болезнени отпадания на големи първенства, но категоричният триумф на Копа Америка 2019 означава, че той вече има голям трофей и на национално ниво.
Покрай отпаданията на Бразилия на световни първенства се завъртя един мит, че на Тиаго Силва му липсва характер и не става за лидер.
Критиците му обаче едва ли са наясно с неговия житейски път преди да стане суперзвезда.
Възстановяването от туберкулоза е достатъчна причина футболистът да получи уважение - но фактът, че след година без футбол той успя да се издигне и трайно да се настани сред най-добрите бранители на планетата, говори и за нещо друго.
Говори за нещо, което е даже отвъд футбола и заради което си заслужава историята на Тиаго Силва да бъде разказвана и преразказвана още безброй пъти.
