Лошото представяне на Англия на световното първенство завърши с фарса срещу Германия, а председателя на международната комисия на ФА сър Дейвид Ричардс обяви, че бъдещето на селекционера на британците Фабио Капело ще е ясно до 12 юли.
Дали италианецът трябва да запази поста си? Или дойде време да се отървем от него и да поверим поста на англичанин - някой като Хари Реднап или Рой Ходжсън?
Честно казано, това няма никакво значение. Защото основната причина за провала на Англия в ЮАР не е Капело или неговата тактика.
Не са виновни и играчите, които просто се представиха слабо и не отговориха на големите очаквания, които всички ние имахме към тях.
Причина №1 нашият тим да се върне толкова рано у дома е структурата на футбола в Англия.
И ако не наложим радикална промяна у дома, то в чужбина ще продължаваме да търпим унижения - без значение кой е начело на отбора.
Можем да вземем най-добрия треньор на света - англичанин или не, но ако той няма възможност на избор измежду сериозен брой талантливи играчи, то винаги ще е в по-слаба позиция спрямо колегите си.
Капело може да избира измежду едва 44% от футболистите, които играят във Висшата лига. И резултатът срещу Германия е показателен за това дали тази система е добра или не.
В тима на Германия имаше 4 футболисти, които бяха в състава, победил Англия с 4:0 на европейското първенство за младежи до 21 години преди 12 месеца.
Ние имахме един - Джеймс Милнър. Къде са изгряващите ни звезди, които ще изградят гръбнака на националния отбор на Англия през следващите години?
Преди няколко месеца, когато селекционерът на Германия Йохим Льов се колебаеше дали да повика в националния отбор Месут Йозил и Джером Боатенг, Капело се опитваше да накара Джейми Карагър и Пол Скоулс да се върнат в тима му.
Нищо лично срещу тези заслужили ветерани на британския футбол, които винаги са се борили за родината си. Както нямам и нищо против Капело - какъв друг избор имаше той?
Просто сега липсват млади английски футболисти, които да се борят да стигнат върха на тази игра и за това трябва да се вгледаме в клубовете и в начина, по който се управлява спортът.
Англия току-що спечели европейската титла за юноши до 17 години. Колко от тези момчета ще стигнат до мъжкия отбор след няколко години? Най-вероятно нито един от тях. Или най-много един или двама.
Защото когато станат професионалисти, ще видят че клучовете предпочитат да купуват чужденци средна ръка, вместо да инвестират в млади британски таланти. Да, Висшата лига е най-доброто първенство в света, но точно тя превърна националния отбор на Англия в един от най-слабите на планетата.
Не се оплаквам от наплива на качествени чуждестранни звезди. Играчи като Джанфранко Дзола, Юрген Клинсман, Денис Бергкамп, Патрик Виера, Еманюел Пти и т.н, всички те направиха английскиь футбол по-добър.
Но съществуват и много други чужди звезди, които получават отлични договори, въпреки че не са по-добри от англичаните, които не получават шанс да се конкурират с тях.
Това е така защото или клубът държи да има много и екзотични чужди звезди или ги купува по-евтино в сравнение с изискванията, които има някой местен талант, който все още не се е доказал.
Липсата на английски футболисти не се дължи само на работата на треньорите и мениджърите, президентите и собствениците на клубовете също трябва да поемат своята отговорност.
Мениджърите на клубовете нямат време да отглеждат британски таланти. В много клубове развитието на младите играчи не е приоритет и това звучи логично.
Имам предвид, след като Арсенал не може да осигури и един национал за селекцията на Капело и често тима на клуба за мачовете във Висшата лига е съставен изцяло от чужденци, тогава защо другите тимове да се напъват?
Участието в Шампионската лига е най-важното нещо за големите отбори. Затова и те предпочитат скъпи чужди звезди вместо отглеждането на млади местни таланти.
А иронията е в това, че въпреки този факт, германците - или поне Байерн (Мюнхен) - се справи по-добре от Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул в последното издание на Шампионската лига.
Германия ни изнесе урок, който ние трябва да запомним добре. Съвсем до неотдавна се говореше, че Бундеслигата затъва, тъй като отборите не могат да плащат големи заплати и не могат да привлекат големи звезди.
Затова и германските клубове решиха да инвестират в собствените си школи вместо да внасят играчи. И сега националният отбор на Германия процъфтява благодарение на талантите, които създава и развива Бундеслигата. Това не може да се каже за Англия.
Сега всеки англичанин, който запише няколко силни мача или вкара няколко гола получава повиквателна за националния отбор, а преди тази чест се печелеше много трудно.
Наистина вярвах, че ще постигнем нещо повече в ЮАР. Наистина смятах, че ще спечелим световната титла и съм казал това на хиляди души.
Сега обаче осъзнавам, че увереността ми всъщност е била сляпа вяра и единственото ми утешение е, че германците не ни биха с 5:1, въпреки че можеха.
Но съм толкова разочарован.
И докато големите клубове се тревожат повече за паричните си потоци, а не за най-добрите момчета от местната школа, Англия никога няма да стане велика футболна сила.
И ни чакат още унижения, разочарования и мъка.
