В приказката е красиво - тиквата се превръща в каляската на Пепеляшка и тя отива на бал. Мечтата на всяко момиченце, а и там ще е принцът, нали...
В българския футбол обаче краят на 2010 г. е вече някъде около полунощ за каляската, блестяла ярко през последното десетилетие. И ще я превърне в тиква.
Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов. Това са трите имена (освен късния Балъков от първите 3 г. на века), на които се радвахме, и които донякъде замениха поколението на Стоичков и сие.
Самият Бербатов, най-лъскавият представител на триото, ги нарече "трите коня, които теглят каляската на националния". Всъщност те си бяха в големи периоди даже и цялата каляска...
Но в края на последната година от първата декада на новия век тяхната "ръководна роля" изглежда на привършване.
Гледаш кръг от Висшата лига - Стилиян го няма с тежка контузия, Марто е резерва и гледа тъжно от скамейката, Бербатов играе, но не вкарва. Тежък момент от сезона или закономерност на времето?
Бербатов вече приключи с националния, а по всичко личи, че не му остава много и на голямата клубна сцена. През януари ще направи 30 години, а е на високо ниво в играта от 1998 г. и това започва да му тежи.
След над 600 ялови минути за Манчестър Юнайтед и влизането на млада кръв в тима (Ернандес, Бебе, Македа, както и играещите отлично под наем Уелбек и Маме Диуф), Бербатов вероятно се грее на последните ярки лъчи в кариерата си. Този сезон, може би и другият. След това ще е прехвърлил 30-те и ще мисли повече за дъщеря си, отколкото за голям футбол.
Мартин (30 навършени) също е към края на една славна кариера. Вярно, може да играе още 2-3 години, но не и на нивото, което поддържаше (когато се опазваше от контузиите) през това десетилетие. Продължава да носи националния екип, но е все по-периферна фигура. Лидерът-фурия от преди години сякаш избледня с отсъствието на голямата класа на Бербатов като партньор. Травмите също не може да не влияят, а те не го оставиха на мира в последните 5 сезона.
В Болтън Петров се радва на статут на уважаван тартор, но не и на твърд титуляр. В националния е ясно - сигурно отказване след края на тези квалификации.
Стилиян Петров (вече на 31) получи най-тежката си контузия от десет години и го чака мъчителен сезон. Продължава да е капитан и водеща фигура в националния, но обяви твърдо, че спира след квалификациите. Стилът му на игра с много агресия и раздаване не може да не окаже влияние и едва ли още дълго ще може да поддържа нивото, което го държи на върха вече 12 сезона.
Тъжно, но факт. Триото, което е лице на футбола ни от десетилетие, се насочва към изхода за аплодисменти. Остава още някой фойерверк, някой важен гол, хеттрик или дори купа. Но генералната роля на Митко, Марто и Стилиян за играта в родината им вече е изиграна. И заслужава аплаузи.
Извадете тях тримата и огледайте най-елитните пет първенства на Европа. Един Валери Божинов опитва да не изпадне с Парма и ... това е. Няма други. "Каляската" вече ще се тегли от момчета, които са пълни с амбиции и желание за пробив, но ще им е дяволски трудно да стигнат Обетованите земи във футбола.
След като най-нашумелият ни младок Ивелин Попов не го искат и в средния по класа Блекбърн, че даже и след проби...
Каляската май ще стане на тиква след полунощ.
