Кариерата на Месут Йозил в националния отбор на Месут Йозил е приключила, що се отнася до селекционера Йоахим Льов.
Германският полузащитник обяви оттеглянето си от Бундестима след края на Мондиал 2018, обвинявайки президента на Германската футболна федерация (DFB) Райнахрд Гриндел в дискриминация и „невежество“.
Скандалът около Йозил се развихри след срещата му с турския президент Реджеп Ердоган през май. Халфът на Арсенал се снима с президента, заедно с колегата си в националния отбор Илкай Гюндоган.
След това двамата бяха освирквани от германските фенове по време на контролни мачове преди Световното първенство. Недоволството срещу тях продължи и по време на Мондиал 2018, на който Германия отпадна срамно още в груповата фаза.
Почти веднага след края на форума Йозил обяви оттеглянето си от националния отбор. Сега, селекционерът Йохаим Льов смята халфа като затворена страница за Бундестима.
„Що се отнася до мен, аз приемам, че Месут Йозил ясно обяви оттеглянето си сам затвори вратата, затова няма смисъл да говорим за завръщане“, каза пред Bild Льов преди мачовете от Лигата на нациите.
Германия попадна в Първа група на Лига А, заедно с отборите на Франция и Холандия. Първият мач на Бундестима е у дома срещу световния шампион на 6 септември. След това следва гостуване в Холандия на 13-и.
„Месут не ми се е обаждал – продължи Льов. – Опитах се да се свържа с него няколко пъти в последните две седмици – чрез съобщения, по телефона. Месут избра този път и трябва да го приема.
Йозил беше мой играч за девет години. Изпитали сме много неща заедно – няколко падения, но повече висоти. Спечелихме Световното първенство. Това ще остане завинаги.
Все още смятам, че той беше един от най-добрите футболисти, които сме имали в Германия в последните 20-30 години. Един ден ще си поговорим. Бих искал да ме беше информирам лично и затова в началото бях разочарован.“
29-годишният Йозил изигра 92 мача с националната фланелка, отбелязвайки 23 гола. Месут беше един от ключовите футболисти при спечелването на световната титла преди четири години в Бразилия.
След оттеглянето му от националния отбор, заваляха и реакции от негови колеги.
„По принцип, Месут е един от заслужилите ни футболисти и като такъв заслужаваше да си тръгне по уважителен начин. Но проявата му не беше нормална.
Част от неговото съобщение, което смятам, че е справедливо адресирано, за съжаление, е засенчено от голямо количество глупости. Мисля, че той много добре знае, че расизъм в националния отбор и DFB няма.
Напротив, ние сме отворени към разнообразието и интеграцията, а Месут е добър пример за това, както и много други наши съотборници.
Йозил бе критикуван справедливо за снимката, а той пропусна шанса си да се защити. Но получи пълната подкрепа от отбора. На по-късен етап всички получихме критики за представянето си на Световното – някои на неособено добро ниво, но трябва да преминем през това като футболисти”, каза Тони Кроос.
Президентът на Байерн Мюнхен Ули Хьонес беше далеч по-остър: „Това е добра новина за националния отбор. От години той е призрак, който не прави нищо. Последният му спечелен дуел на терена е преди Световното първенство през 2014 година. А сега се опитва да се скрие зад една снимка.
Когато ние (Байерн) играем срещу Арсенал, търсим него, защото той е слабото място. Никой не оспорва, че той игра наср*но на Мондиала. Неговите 35 милиона последователи, които в реалния свят не съществуват, знаят добре как играе.”
Бившият мениджър на Йозил в Арсенал – Арсен Венгер, също изрази съмнения за качеството на игра на халфа на Мондиал 2018: „Когато го гледах, виждах ситуации, в които може да продължи по-напред и да е по-остър. Но играеше на сигурно. Казвах си: „Хайде, момче, това не е истинският Йозил, който познавам и футболистът, който може да убива на терена.” Нямаше я свободата в действията му и изглеждаше сякаш е дръпнал ръчната.”
Преди мачовете от Лигата на нациите вратарят Мануел Нойер също се изказа по темата: „DFB е „за“ интеграцията. Културата ни е базирана на играчи, които са емигрирали, но са израснали тук. Развили сме играта си толкова добре, заради интеграционната система на нови футболисти.“
Когато Йозил напусна националния отбор, си мислеше, че оставя вратата отворена за евентуалното си завръщане. Сега, изглежда, отвор почти не съществува, а вратата изглежда не само затворена, но и заключена.
