Ливърпул е някъде из пътищата на Франция днес, опитвайки да достигне Бордо с влак от Париж. Славният английски клуб написа нова страница в историята си - 24-часово пътуване за мач, който освен всичко може и да спаси сезона. Преходът е заради кълбата с вулканичен прах, надвиснали над Европа откъм Исландия. Да не се бъркат с други тъмни облаци, които си седят над стадион "Анфийлд" вече няколко сезона...
Та вчера звездите, водени от Стивън Джерард, се появиха сред шокирани пасажери на гара Рънкорн край Ливърпул, еквивалент на нашата гара Искър. Само с малко по-модерни перони и влакове, но това е ясно. Оттам четата на Рафа потегли за Лондон, близо двучасов приятен преход, в който влакът се движи толкова бързо, че през прозореца виждаш размазано дори овцете из безкрайните зелени поля, които разразвят релсите. От гара Юстън в Лондон до възловата Сейнт Панкрас са около 6 минути пеша - пресичаш две улици и крачиш около 500 метра. Но за футболистите е организиран автобус, предварително натоварен с багажа. И естествено, това забавя придвижването по малките улички на около половин час.
Следва най-екзотичната част от пътуването - свръхбързият влак Юростар превозва Ливърпул до Париж под Ламанша. Нощувка и пак с влак за близо 550-те километра до Бордо. Днес там Бенитес се надява най-накрая отборът му да полети, а не да пъпли из Европа - буквално. Чака се разрешение за чартър до Мадрид.
Пътуването сигурно е подействало добре като форма на тиймбилдинг. Умората е друга тема. Бразилецът Лукас обяви, че докато играел в Гремио, му се налагали много по-дълги и идтощителни преходи, денонощни пътувания с автобуси из Бразилия. А там със сигурност транспортът не е уреден както от двете страни на Ламанша.
Но без съмнения донякъде гротескното и шокиращо за модерното време и футбол придвижване на отбора слага подходяща точка на един странен и донякъде изкривен сезон. В него нищо не вървя по план, така че очакваме влакът за Бордо да направи непредвиден престой за около 3 часа на малка гара някъде из дълбоката френска провинция...
Бенитес се надява на трофея в Лига Европа като последен шанс за осмисляне на сезона. Ливърпул има три Купи на УЕФА, турнирът, който предхождаше тазгодишната надпревара. Първият носител на новия трофей остава в историята, нещо което приляга на най-големият останал отбор в полуфиналите - Ливърпул.
Всъщност за шестте си сезона начело на клуба Рафа стига за четвърти път полуфинал в Европа - сериозен повод за размисъл пред тези, които умаловажават ролята му на "Анфийлд". И трите пъти по ирония на съдбата Ливърпул срещаше все един и същ съперник - Челси. Балансът е два триумфа и едно отпадане, все в Шампионската лига.
Утре съперникът е от доста по-лека категория. Атлетико не може да се мери нито с успехите на Ливърпул в Европа (една купа на носителите на купи и един трофей в Интертото), нито у дома - 9 титли на Испания срещу 18-те на Бийтълсите в Англия.
В последните години Ливърпул е неизменен фактор в Шампионската лига, а Атлетико - не съвсем. Куриозно обаче при последната среща на двата отбора преди два сезона в груповата фаза Атлетико изпусна победата на "Анфийлд" заради скандална дузпа в последните секунди - 1:1. Така завърши и първият мач на "Висенте Калдерон".
"Този мач трябваше да бъде отложен - оплака се Бенитес. - Това е 24-часово пътуване, близо 3000 километра. Играчите ще бъдат много уморени. Но мачът е много важен и искаме да отнесем добър резултат на реванша у дома."
Но ключов фактор в битката може да се окаже отсъствието на Фернандо Торес. А липсата на контузеното Хлапе отнема и най-силния емоционален заряд от сблъсъците. Торес е идол и за двете агитки, легенда на Атлетико, и много близо до същия статут в Ливърпул. По ирония на съдбата преди две години деветката пак пропусна с контузии и двата мача между единствените отбори, за които е играл в кариерата си.
"Без Торес те не са толкова сигурни", опита да всее смут в и без това дисбалансираните от пътуване ливърпулци Диего Форлан, звездата на домакините, „Ще направим тежкия им сезон съвсем черен".
Смели думи на уругваеца. Може би Форлан трябва да знае, че Ливърпул в историята си е играл 14 полуфинала в евротурнирите и е отпадал само три пъти -от бъдещия шампион Интер през 1965, от Лийдс през 1971-ва (пак победител в турнира) и от Челси преди 2 години. С други думи - ако ще спирате Ливърпул, правете го по-рано. Стигне ли до полуфиналите, работата отива на финал...
И един факт за успокоение на домакините - нито един английски отбор не е печелил в евротурнирите на "Висенте Калдерон".
