10 юни 1968 г., Италия - Югославия 2:0, преиграване на финала на Евро'68
Дзоф прави впечатляващ старт на кариерата си в националния отбор. Той дебютира на 26-годишна възраст във втория четвъртфинал срещу България, когато "адзурите" печелят у дома с 2:0, след като преди това са паднали в София с 2:3. На полуфинала не допуска гол срещу СССР и мачът завършва 0:0, като Италия печели с жребий мястото си на финала.
В първия мач в Рим Югославия има превъзходство, но отличните изяви на Дзоф позволяват резултата да остане 1:1 и това довежда до преиграване. Там той запазва трета "суха" мрежа в четвъртия си мач за Италия и страната му става шампион. "Имахме страхотни проблеми срещу Италия", признава самият вратар, "Честно казано, не заслужавахме да завършим наравно в първата среща, но след това бяхме перфектни във втората".
14 ноември 1973, Англия - Италия 0:1, контрола
Доскорошният национален селекционер на Англия Фабио Капело отбелязва най-прочутия гол в кариерата си, но главният герой е на вратата. През първото полувреме Дзоф прави две страхотни спасявания на удари на Тони Къри, а след почивката се отличава с дори по-атрактивно отбиване на изстрел на Емлин Хюз.
Този приятелски мач попада някъде по средата на рекорда му от 1142 минути без гол за Италия. Същата година вратарят се класира на второ място след Йохан Кройф в анкетата на "Франс футбол" за "Златната топка".
18 май 1977, Атлетик (Билбао) - Ювентус 2:1, втори финал за Купата на УЕФА (Юве печели с гол на чужд терен след 1:0 в първия двубой)
"Старата госпожа" отива в столицата на Баския с предимство от един гол в първия мач и бързо открива чрез Роберто Бетега. Атлетик се втурва на щурм и Хавиер Ирурета и Карлос Руис донасят обрат. Страхотните реакции на Дзоф обаче удържат благоприятния за Юве резултат.
"След втория им гол, Дино изрита ядосано топката и ме попита колко има до края", спомня си треньорът Джовани Трапатони, "Казах му, че остават 12 минути и той не скри разочарованието си. Чак след края най-големият вратар в света се усмихна отново".
15 март 1978, Ювентус - Аякс, 1:1, 4:1 след дузпи, втори четвъртфинал за КЕШ
Вероятно най-силният мач на стража в евротурнирите завърши с прегръдка от всеки от съотборниците му и скандирания "Дино, Дино" от трибуните. Аякс бе пропуснал всичките си първи три дузпи, като Дзоф спаси два от тези удари - на Рууд Хеелс и Пим ван Дорд.
За съжаление, след това Ювентус щеше да отпадне на полуфинала, а големият вратар така и не можа да прегърне европейската купа, въпреки че взе участие в два финала - през 1973, загубен именно от Аякс, и при голямото разочарованеие - 1983 от Хамбургер.
5 юли 1982, Италия - Бразилия 3:2, втора групова фаза на Мондиал'82
Фаворитите Бразилия се нуждаеха само от равенство, за да достигнат до полуфинала, но Италия водеше с 3:2 с хеттрик на Паоло Роси, когато централният защитник Оскар изстреля топката с глава към вратата на Дзоф, но той плонжира и улови кълбото на головата линия.
"Това не бе най-доброто ми спасяване, но вероятно най-важното", казва самият той, "Знаех, че топката не е преминала линията, но беше ужасно да чакам решението на съдията, по когото бразилците крещяха да признае гол". Така "Скуадра адзура" стигна до полуфинал с Полша, а след това победи и Германия на финала, което позволи на 40-годишния Дзоф да вдигне световната купа!
