Къде са те сега: "Златните момчета" на Европа

Sportcafe 09.09.2017, 10:51

Ренато Санчес стана 14-ият носител на наградата. Къде са сега предишните 13? Вижте в галерията...

2003 г.: Рафаел ван дер Ваарт (Аякс)

Първият носител на приза. Холандският халф бе смятан за един от най-големите таланти на своето поколение, но така и наистина не успя да оправдае тези очаквания. Ван дер Ваарт сменяше отбор след отбор, периодът му в Реал Мадрид бе пълен провал, а този в Тотнъм бе белязан от контузии. През 2015-а изненадващо се появи в Бетис, а след един сезон облече екипа на датския Мидтиланд, където в момента играе заедно с таланта на Левски Божидар Краев, който е номиниран за Golden Boy 2017.

2004 г.: Уейн Рууни (Манчестър Юнайтед)

Легендата и голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед прекара 13 години на „Олд Трафорд”, а през това лято се завърна в родния Евертън, където дори на 31 г. показа, че далеч не е приключен за големия футбол.

2005 г.: Лионел Меси (Барселона)

Според много най-великият футболист изобщо в историята. Меси счупи всевъзможни рекорди в Барса и вече има над 500 гола за каталунците. Това лято обаче ударното трио МСН бе развалено и той и Суарес ще трябва да се оправят без Неймар.

Снимка: Arsenal.co.uk

2006 г.: Сеск Фабрегас (Арсенал)

Единствено трофей от Шампионската лига липсва от витрината на испанеца. Фабрегас е шампион на Англия и Испания, двукратен златен медалист от Европейско първенство, има и един от Световно. След израстването си в Арсенал се завърна в Барселона, но три години по-късно отново пристигна на Острова, където стилът на игра му подхожда най-много, и облече фланелката на Челси.

2007 г.: Серхио Агуеро (Атлетико Мадрид)

Безпощаден пред противниковата врата, Агуеро наниза 103 гола в 233 мача за Атлетико, което му уреди трансфер в Манчестър Сити. Там аржентинският голмайстор подобри още повече играта си и вече има 170 попадения в 256 мача за „гражданите”, а цената от 36 млн. евро, която Сити плати за него през 2011-а изглежда като жълти стотинки на фона на днешния пазар.

Снимка: Getty Images

2008 г.: Андресон (Манчестър Юнайтед)

Смятан за голям талант, Андерсон пристигна в Европа от Гремио. За два сезона в Порто вдигна цената си шест пъти и през 2007-а Манчестър Юнайтед плати за него 31,5 млн. евро. Въпреки че спечели редица трофеи, включително и Шампионската лига, с „червените дяволи”, Андерсон не успя да развие потенциала си и след период във Фиорентина се завърна в родината си. В момента е собственост на Интернасиона, но през този сезон играе под наем в Коритиба.

Снимка: getty images

2009 г.: Алешандре Пато (Милан)

Още един бразилец, чиято кариера трябваше да се развие по друг начин. Пато пристигна в Милан с големи очаквания, но след шест сезона на „Сан Сиро” отново се завърна в Бразилия. Премина през няколко отбора там, за кратко отново дойде в Европа, обличайки екипите на Челси и Виляреал, а от януари 2017 г. се присъедини към бразилската колония в Китай и заигра за Тиендзин Сунцзян.

2010 г.: Марио Балотели (Манчестър Сити)

Лошото момче на футбола с голямата усмивка. Балотели така и не успя да порасне и да се превърне в големия нападател, както му предричаха много специалисти. Звездата му изгря в Интер, игра за отбори като Манчестър Сити, Милан и Ливърпул, преди да облече екипа на Ница, където е и в момента.

Снимка: Getty images

2011 г.: Марио Гьотце (Борусия Дортмунд)

Ако не бяха тежките контузии, Гьотце можеше да се превърне в новия принц на германския футбол. От толкова дълго е в полезрението ни, а все още е само на 25. Авантюрата му в Байерн Мюнхен също бе неуспешна основно заради травмите, но в Дортмунд се надяват, че всичко това вече е зад гърба му и е време Гьотце най-накрая да изиграе един пълен сезон.

Снимка: Getty Images

2012 г.: Иско (Малага)

Четири години след като получи наградата, Иско най-накрая разкри истинските си качества. Той е новият любимец на феновете на Реал Мадрид, които обвиняват предишните треньори, че не са разчитали повече на него. Истината е, че формата, която показа Иско в последните повече от 12 месеца, е доста по-добра от тази му от предишните години и вече наистина може да се каже, че е достоен да бъде задължителен титуляр в състава на Зинедин Зидан.

2013 г.: Пол Погба (Ювентус)

Само година след рекордното завръщане на Погба на „Олд Трафорд” вече никой не говори за неговия трансфер. Фокусът на всички вече е далеч от 24-годишния французин, което му подейства положително, и от този сезон Погба започна да се превръща във футболиста, който феновете на Юнайтед очакваха.

2014 г.: Рахийм Стърлинг (Ливърпул)

По едно време Стърлинг дори бе най-скъпият английски футболист. Все още обаче не е оправдал напълно парите, дадени за него, а в настоящия препълнен с талант състав на Манчестър Сити Стърлинг изпитва трудности в борбата за титулярно място.

2015 г.: Антони Марсиал (Манчестър Юнайтед)

Беше най-скъпият тийнейджър, когато Юнайтед плати 60 млн. евро за него на Монако, но много неща се промениха в последните две години. Марсиал ще направи 22 г. в края на годината, но засега талантът не успява да си спечели доверието на Жозе Моуриньо и е използван главно като резерва.

2016 г.: Реанто Санчес (Байерн Мюнхен)

Португалецът ще се надява периодът му под наем в Суонзи да убеди Карло Анчелоти, че заслужава място в състава на Байерн.

Ренато Санчес бе избран за най-добрия млад играч в Европа през октомври миналата година след прекрасното си представяне с Бенфика и спечеленото злато на Евро 2016 с Португалия.

20-годишният талант си уреди трансфер в Байерн Мюнхен дори преди да триумфира на Европейското, но не успя да се наложи в състава на Карло Анчелоти.

Така, година след пристигането си на „Алианц Арена”, Санчес бе пратен под наем в Суонзи, а трансферът втрещи по-голямата част от футболната общественост.

Сделката е страхотна за „лебедите”, въпреки че ще трябва да платят немалката сума от 8,5 млн. евро за наема.

Какво представлява наградата за Golden Boy?

Призът се дава от 2003 година насам по инициатива на италианския вестник Tuttosport на най-добрия футболист под 21 години.

В журито влизат още журналисти от Bild (Германия), Blick (Швейцария), A Bola (Португалия), l’Équipe (Франция), France Football (Франция), Marca (Испания), Mundo Deportivo (Испания), Ta Nea (Гърция), Sport Express (Русия), De Telegraaf (Холандия) и The Times (Великобритания).

Ренато Санчес стана 14-ият носител на наградата. Къде са сега предишните 13? Вижте в галерията.