След като Жозе Моуриньо успя да постигне една от целите си този сезон - тимът да отстрани Челси от Шампионската лига, "сините" от "Стамфорд Бридж" започнаха да губят темпо и в битката за титлата в Англия.
Все пак Чалси може да спечели Купата на ФА. Но не съм сигурен дали на феновете на тима или на Роман Абрамович въобще им пука за тази купа.
Ако Абрамович беше оставил Моуриньо начело, то досега Челси щеше да има поне една титла в Шампионската лига.
Сега обаче руснакът трябва на всяка цена да подкрепи Анчелоти и да се откаже от поредицата назначаване и уволняване на треньори.
Дори и Челси да не спечели нищо този сезон, Карло Анчелоти трябва да остане.
Точно стабилността на мениджърската позиция в Манчестър Юнайтед и Арсенал е една от най-важните причини за успехите на тези два клуба в последните години. А при Челси липсата на това постоянство се оказва проблем.
Първо Абрамович нае Аврам Грант, който беше близо до успеха в Шампионската лига, но не успя да го постигне и беше уволнен.
После дойде Фил Сколари и според мен, просто не му стигнаха нито кураж, нито способности наистина да постави началото на нова ера в Челси.
След него дойде ред на Гус Хидинк да довърши предишния сезон, но след това не получи кой знае какви шансове, за да запази поста си.
Подобно на Сколари и той изглеждаше твърде уплашен. Сколари и Хидинк залагаха на по-опитните играчи в тима, а много от тях вече са надхвърлили 30 години, а сериозна част от тях са от селекцията на Моуриньо.
Което означава, че и сега Челси разполага с много силен отбор, чийто потенциал за развитие обаче на практика е изчерпан.
Но това не означава, че Анчелоти трябва на секундата за изрита Дидие Дрогба и Франк Лампард от отбора.
Но се надявам, че Анчелоти ще успее да си осигури поста дотам, че да започне някакви промени.
Не виждам нови, млади и переспективни играчи да чакат до страничната линия, за да сменят някоя от големите звезди.
В момента твърде много от футболистите в Челси са сигурни, че ще са титуляри всяка седмица без да им се налага да се натягат твърде много в тренировките.
Няма как един голям футболен тим да се изгради за броени дни. Ако в Челси не внимават, един ден шефовете на отбора ще се събудят и ще видят, че разполагат със застаряваща селекция, постигнала успехи, но без апетит за нови.
Сигурен съм, че в съблекалнята на Челси има проблеми, с които Анчелоти би искал да се справи.
Карло със сигурност се чуди дали да остави Джон Тери капинат - той може би не знае дали тимът още го подкрепя или не, което не е чудно, с оглед на това, което се случи около Тери в последните седмици.
Анчелоти не може да не е усетил, че властта на играчите в Челси никак не е малка.
И ако е така, то той ще има нужда от сериозна подкрепа от Абрамович, за да унищожи този паралелен център на власт.
Навремето сблъсъкът беше между егото на Абрамович и това на Моуриньо. Руснакът спечели в краткосрочен план, но в крайна сметка той е губещият.
Победата в Западен Лондон още дълго време ще топли Моуриньо.
След мача Жозе отбеляза, че победата на Интер е била напълно заслужена, че той наистина е щастлив от успеха, но всъщност истината беше малко по-различна. Жозе не се радваше толкова на успеха на Интер, колкото на това, че натри носа на Абрамович. Руският милиардер, който има всичко, но отборът му падна.
Сигурен съм, че докато Абрамович си почива на огромната и ужасно скъпа яхта, той всеки си ден си мисли за начина, по който се развиха отношенията му с Моуриньо.
Може би руснакът съжалява най-много да две неща - първото е, че въобще купи Челси, а второто, че изгони Моуриньо.
Когато португалецът имаше пълен контрол над тима, всичко на "Стамфорд Бридж" вървеше добре. Проблемите дойдоха, когато започнаха да му се бъркат други хора и да му казват кой футболист да купи.
Сега Анчелоти трябва да си подсигури мениджърската позиция и да си издейства начин да си върши самостоятелно работата.
Все пак, за играчите е важно да знаят кой точно ги командва.
