Висок, строен, играещ отлично с глава и носещ на гърба си по двама бранители. Деветка. Това е разбирането за централния нападател във футбола. Навремето такива бяха Спас Джевизов, Наско Сираков, Любо Пенев, Георги Иванов-Гонзо, Петър Александров...
Непрекъснато слушахме за и отвреме навреме зървахме великите британски исполини Джон Олдридж, Йън Ръш, Марк Хюз, Кери Диксън, Алън Смит, Джон Фашаню, Дион Дъблин, Стив Бул. Легенди от снимки и кратки кадри във видеообмена на „Всяка неделя". Вдигнеш ли топката от крилото, те ще смажат защитата и вратаря, голът е почти сигурен.
Но революцията на Барса промени футбола и в това отношение. Провалът на експеримента „Златан Ибрахимович" доказа, че отбор, чиято философия се гради около движението и пъргавината, както и бързата размяна на пасове, няма нужда от тежък таран.
Барса - Меси, Педро, Вия, Санчес, Фабрегас или младото кривокрако крило Куенка. Това са шестимата, които разпределят трите позиции в атаката. Нито един от тях не е над 180 см, а единствен, който докосва тази кота е „исполинът" Сеск Фабрегас. Мъничетата обаче могат да те замаят с движение и смяна на местата, а класата и точността на атаките им неведнъж води и до голове с глава. Създадени не въз основа на силата и физическите данни, а на прецизното подаване. „Джобни" торпеда вместо тежката артилерия.
Вижте и Реал. Кристиано Роналдо най-често е на върха на атаката, понякога му партнира Карим Бензема - друг дрибльор, но не и таран. Чудно е само дали Гонзало Игуаин влиза в категорията на типичната деветка, защото той най-лесно може да бъде наречен консуматор. Физически обаче Игуаин не изглежда като таран.
В Англия тараните също започват леко да отстъпват. Никой не можеше да си представи националния тим без поне един от Шерингам, Шиърър, Анди Коул или Роби Фаулър в края на 90-те. После бяха изпробвани Питър Крауч, Дарън Бент и кой ли още не. Най-силно обаче Англия заигра с Уейн Рууни, Тио Уолкът, Ашли Йънг и такива типове - остри и пробивни, а не тъсрещи само прякото физическо единоборство с противника и даващи предимство във въздуха.
Във Висшата лига водещите отбори не използват таран, като изключим понякога Челси с Дидие Дрогба и Манчестър Сити с Един Джеко. И двамата не са твърди титуляри, напоследък като такъв се очертава Еманюел Адебайор в Тотнъм, но той определено не е типичният таран. По-скоро има финес и играе като мост между халфовете и бързите крила - идеалната роля според много специалисти и за Димитър Бербатов. Който, между впрочем, със съдбата на „сбъркан таран" също е в категорията „излишен", а така и не го използваха в най-силната му зона. Анди Керъл, Фернандо Торес, Роке Санта Крус, доскоро Крауч в Тотнъм - те са типичните тарани, които вече не са нужни за целите на модерната схема.
Играта с централен нападател е станала твърде предвидима. В Англия Сити и Юнайтед изсипват по един камион голове с динамиката на атакуващи формации от бързаци. Рууни - Йънг - Уелбек - Валенсия - Нани. Бързина, светкавични пасове, удари от изненадващи позиции. Няма бавно и балонно изсипване към забития на дузпата нападател. Агуеро - Балотели - Милнър - Джонсън - Насри... Техника, къси пасчета в сгъстената защита, удари с върха на обувката от никакви положения. Това е атакуващият потенциал на двата лидера.
В Ливърпул играта получава цвят с действията на Луис Суарес, който е много далеч от етикета „таран". Той поема с гръб към вратата, обръща се, тормози защитата, дриблира, пуска скрити пасове. В Тотнъм подобна роля има Рафаел ван дер Ваарт, а Бейл и Ленън летят като ураган по крилата.
Ами Арсенал? Там машината за голове Робин ван Перси троши рекордите и е лидер при реализаторите в цялата лига. Холандецът не е деветка. Той пристигна в Арсенал като обещаващо крило на Фейенорд. Неговата игра е много далеч от тази на типа нападатели, наричани някога тарани.
Футболът не спира да се променя. Играта вдига скоростите по-начесто от новите модели на „Порше". Динамиката на размяна на местата и комбиниране почти изключва високият човек, който да задържа топката и да се бори за нея във въздуха. Или поне така ще бъде, докато... тараните пак не потрябват.