„Ние със сигурност ще привлечем Кедира. Аз съм убеден в това. Смятам, че сделката ще стане факт до броени часове. Кедира е важна част от плановете ми за новия сезон. Имам нужда от подобен тип футболист и след като се провалихме в опитите да вземем Даниеле де Роси и Стивън Джерард, които очаквано не се продават, сега трябва да вземем на всяка цена Кедира", обяви днес новият треньор на Реал (Мадрид) Жозе Моуриньо.
Немският футболист вече трети ден е в испанската столица и води разговори за преминаването си при деветкратния европейски клубен щампион.
Интересът към Кедира е съвсем оправдан. На приключилото световно първенство Германия се превърна в един от хитовете. След контузиите на основни футболисти, в това число и на капитана Михаел Балак, песимистите за представянето на Бундестима бяха повече от оптимистите. Бастиан Швайнщайгер, Сами Кедира, Томас Мюлер, Месут Йозил обаче разбиха всички прогнози.
Ако има някой, който да е притеснен от силното представяне на Кедира в ЮАР, то това е Михаел Балак, чието място на терена зае играчът на Щутгарт. Взаимодействието между него и Швайнщайгер бе различно от онова, което би могло да бъде между Балак и Швайни. Но въпреки това ветеранът осъзнава, че Кедира се справи отлично със сложната задача, пред която бе изправен и че конкуренцията вече е доста сериозна.
Едно от предимствата на Сами е възрастта. Макар и само на 23 години, той вече има медал от световно първенство. И трофеите не му липсват. Още в първия си сезон в мъжкия тим, когато е само на 20 години, той не само става откритието на Бундеслигата, но и вдига над главата си „Сребърната салатиера", която получават шампионите. Още тогава Кедира привлича вниманието на големите отбори. По това време футболистът играе на фланга, а вниманието му е съсредоточено основно върху атаката.
Кедира има късмета да играе в състава с двама опитни и доказани играчи като Хитцлшпергер и Пардо, които не само успяват да прикрият допуснатите от младока грешки, но и да го научат как трябва да се бори в немския футбол.
В резултат на това сега Сами практически няма проблеми с физическите сблъсъци. Мнозина дори са изненадани - той играе като опорен полузащитник, а получава жълти картони твърде рядко. За четири сезона той има едва 11 предупреждения. В статистиката му изобщо няма отбелязано да е получавал червен картон. За него казват, че е неотстъпчив, но коректен играч. Може би затова не е много правилно да бъде определян като чист опорен полузащитник.
Според специалистите с физическите си данни, нелошата си техника и удар, Кедира ще бъде отлично допълнение към Чаби Алонсо в състава на Реал. Новият треньор на „белия балет" Жозе Моуриньо вече призна, че ще гради отбора си именно около световния шампион с Испания.
Алонсо обаче също не е типичен разбивач. Докато играеше в Ливърпул с тази роля се нагърбваше Хавиер Маскерано. Ето защо Алонсо се нуждае от подкрепление в Реал. Така Моуриньо показва и бърза реакция на новите тенденции в тактическата мода във футбола. Сега много отбори избират схемата 4-2-3-1.
В „кралския клуб" обаче им липсва подходяща фигура, която например да изпълнява ролята, която Тиаго изпълняваще в последния състав на португалеца Интер. Или тази на Бускетс в националния отбор на Испания. След като си тръгнат и двамата Диара, пред Моуриньо единствената възможност за този пост ще остане неубедителния Гаго.
Разбира се, Кедира не е Серхио. Испанецът е по-опитен, техничен и обича да се включва в атака. Но физическите данни на двамата са сходни, съдбата им също. И двамата играят от ранно, постигат успехи още в съвсем крехка възраст.
Сами не е от тези, които могат да се похвалят с особена стабилност. Той обаче умее добре да слага начало в действията на тима. Той е отборен играч, но не е съвсем лишен от индивидуализъм. И ако Реал наблегне на съзидателната игра, както през последния сезон, то Кедира ще продължи да блести.
До този момент германецът не е бъркал с избора си. Неговият баща всъщност е тунизиец. Майка му е германка и футболистът можеше да избира националния отбор, за който да играе. Разбираемо е, че избра отбор, с който може да печели големи неща.
Всъщност този избор донякъде е предопределен, защото играчът е роден и израснал в Щутгарт. Той никога не забравя откъде произхожда баща му, но няма много неща, които да го свързват с Тунис. Същото важи и за по-малкия му брат - Рани. Той е само на 16 години, но вече играе за юношеския национален отбор на Германия, както и в младежките гарнитури на Щутгарт.
Както правилно отбеляза самият играч - африканците просто добавиха още нещо към националния отбор на Германия. И това е физическата издръжливост. Лидерските качества не са чужди на Сами. Той беше капитан на младежкия отбор на Германия, който през миналата година стана европейски шампион за младежи. На финала Бундестима би Англия с 4:0. На практика Кедира върви към върха стъпка по стъпка. Бързо, но логично.
Според някои германецът не отговаря на класата на Реал. Но пък къде другаде да отиват младите играчи, за да повишават нивото си, ако не в големите отбори?!На практика след Щутгарт в Германия по-високото стъпало е Байерн (Мюнхен). Баварците обаче не могат да се превърнат в копие на националния отбор на Германия и да приютят всички. А и може би предложението към Кедира е израз на новия път, по който тръгва Реал на Моуриньо - да залага на личности, а не на имена.
Сигурно е, че португалецът умее да работи с младите, особено ако те не постъпват твърде неразумно. Много играчи при Жозе израстват. Вижте само Дидие Дрогба. А и интересът на Реал към Кедира не е от вчера.
Щутгарт, който до сега упорито отрича информациите за трансфер всъщност няма избор. Договорът на халфа изтича следващата година и той няма никакво намерение да го преподписва. Сега испанците им предлагат 10 милиона евро, но ако изчакат още година вместо повече пари, тимът от града на Мерцедес може да остане без нищо.