Футболът може да разкаже много такива истории. Как се появява гениален отбор, който гази всичко по пътя си и възхищава света, след което слиза от върха и на него се качва друг.
След две години господство, Манчестър Сити вече не свири първа цигулка, но имаше нещо смазващо перфектно в доминацията на "гражданите" във Висшата лига. 100 точки и 106 гола през сезон 2017/18 и защитата на титлата през следващата кампания в гладиаторската битка с Ливърпул бяха едно на ръка. Другото беше усещането, че най-после английски клуб е успял да постигне тактически напредък на ръба на съвършенството. Най-острият футболен ум в света помиташе конкуренцията с идеи и футбол на такова ниво, каквото Премиършип не познаваше преди това. Тактически - Пеп Гуардиола изглеждаше недостижим.
Но походът на Ливърпул към титлата през настоящия шампионат зачеркна тази история с дебелия флумастер. На отбора на Юрген Клоп очевидно не му липсва нищо по отношение на тактиката, а представянето на крайните бранители и приносът им за успехите на "червените", както и разнообразието в офанзивен план, са само незначителна част от прогреса, постигнат при германския мениджър. Затова Клоп заслужава цялото признание на света за вълшебното преобразяване на мърсисайдци и добавянето на нотка симфония в хеви метъл футбола, с който стана известен.
Ливърпул е машина, която със свръхзвукова скорост прелита над предизвикателствата, но истинското гориво на процесите в клуба не са толкова тактиката и блестящите индивидуалности, колкото психологическите прийоми на Клоп.
Едва ли някой би дръзнал да оспори значението на психологията във футбола, но това е елемент, който рядко се анализира подробно. Всички сме запознати с мантрата за това как някои треньори са способни да насаждат шампионски манталитет, който кара играчите да се надскачат, както и с отровния вакуум, който засмуква клубовете, когато мениджърът "изпусне съблекалнята". А какво ще кажете за феномена "нов треньор", който нерядко вдига на крака и най-отчаяните футболни мъртъвци? Всичко опира до психология.
Тя е мощно оръжие във футбола, но трудно се анализира. По-лесно е да броиш голове и да изчисляваш точки и статистики, отколкото да сметнеш приноса на правилната психологическа нагласа за добрите резултати. Това са натрупвания, които не всеки е способен да забележи и отчете.
Но Юрген Клоп е успял да намери перфектния баланс между това хем да накара звездите си да играят така сякаш се борят за живота си, хем да се чувстват достатъчно комфортно и защитени, че не ги грози никаква опасност. Накарал е своите да повярват, че един в този отбор е за всички и че целият тим е за него.
Шампионският манталитет не опира до това "излизаме и побеждаваме", а до детайлите, които допринасят за постигането на успеха.
Невероятно важно е играчите да имат мотивацията да стигнат до спорната топка на части от секундата пред противника си, да направят и невъзможното, за да се отърсят от опеката на преследвачите си или да блокират голов изстрел, подлагайки тялото си и в най-сложната наглед ситуация. С други думи - всичко, което прави Ливърпул на Клоп.
"Оставете, че печелеха всяка първа топка - отчете Крис Уайлдър преди няколко седмици. - Те печелеха и всяка втора. Втурваха се всички напред, а после всички назад. И го правеха минута след минута. Тичаха километър след километър, без да спират."
Неговият Шефилд Юнайтед игра наистина добре, но това не е достатъчно срещу Ливърпул на Клоп. Просто химията между него и футболистите му превръща мърсисайдци в непреодолимо препятствие за съперниците.
Той не е единственият. Всеки добър мениджър трябва да може да мотивира играчите си да преминават през стени, както гласи клишето, но Клоп ги кара да преминават през тях по-бързо и всеотдайно от всеки друг.
Търсенето на психологическо предимство, разбира се, далеч не е нова концепция. Сър Алекс Фъргюсън използваше сешоара, а младият Жозе Моуриньо така бе влязъл в главите на футболистите на Челси, а след това и на тези на Интер, че сякаш водеше мачовете си по телепатия.
Клоп обаче се оказва още по-тънък познавач на човешката душевност и това тласка и него, и отбора му напред.
Спомнете си разказа на Джорджиньо Вайналдум за случилото се преди финала на Шампионската лига срещу Реал Мадрид в Киев през пролетта на 2018-а. "Всички очаквахме Юрген да произнесе мощна мотивационна реч. Вместо това той внезапно дръпна якето си и започна да се съблича. Отначало не разбирахме какво се случва, но после стана ясно. Фланелката му беше прибрана в боксерки с логото на Кристиано Роналдо - CR7. В следващия миг цялата съблекалня се търкаляше по пода от смях.
С това свое действие той стопи леда и свали цялото напрежение и стрес от нас. Обикновено преди решителните мачове всички са със сурово изражение и концентрирани до краен предел, но той беше спокоен и се шегуваше по подобен начин. Той непрекъснато прави подобни шеги. Юрген е като баща за нас: неговото поведение и език на тялото премахват цялата тежест от плещите ни."
Няма как да знаем откъде и кога Юрген е купил бельото си, но можем да се обзаложим, че идеята не се е стоварила като ябълка върху главата на Нютон, докато се е разхождал по главната търговска улица на Киев в следобеда преди финала.
Без съмнение е било планирано и е само още един трик от безкрайния репертоар на треньора.
В биографията на Клоп авторът Рафаел Хонигщайн описва детайлно как през май 2004-та Юрген отчаяно (въпреки че "отчаяние" не присъства в речника му) търси промоция с Майнц в елита след два неуспешни опита в предходните две години. Отново нямало надъхваща реч, нито пък боксерки от модната линия на звездата на съперника Айнтрахт Трир. Вместо това - Юрген решил да повдигне бойния дух на своите, окачвайки знаме в съблекалнята. Е, знаме е силно казано. Написал на един чаршаф "Jaaaaaaaaa!", а посланието му било ясно за всички - "Даааааааа, трябва да влезем! Даааааааа, ще влезем!".
По различни поводи Клоп обича да припомня, че е германец, но успешно се противопоставя на закостенялото схващане, че когато е в критична ситуация и лице в лице с предизвикателството, германецът трябва да е непоклатим и леден като айсберг. Нищо подобно. Той иска от хората под неговото знаме да са чудовища в краката и чудовища в главите, но вътрешно да са спокойни, че ако не успеят в нещо веднъж или два пъти, без съмнение ще им се удаде и трети шанс. Така се сваля бремето от плещите.
Умелото отърсване от напрежението беше жизненоважно през този сезон по ред причини. На първо място, разбира се, е смазващото 30-годишно чакане на "Анфийлд" за титла, а веднага след него - сценарият, по който бе изпуснато първото място през миналия шампионат.
Обърнете внимание на думите на Клоп на почти всяка негова пресконференция. Треньорът иска от отбора си да канализира напрежението в правилната посока. "Щом очакванията към нас са големи, значи сме на прага на нещо голямо", разсъждава германецът и логиката му е непоклатима.
През декември 2018-а наставникът обеща, че той и момчетата му ще се "наслаждават на приключението" в преследването на титлата. През февруари 2019-а, когато "червените" загубиха точки в мачовете срещу Лестър и Уест Хем, Клоп отказа да даде ухо на напрежението, за което го питаха всички. "Стягаме предпазните колани и излитаме", коментира той в момент, в който медиите говореха за приземяване. На финалната права Ливърпул препускаше, но същото правеше и Сити. Сценарият би обезсърчил много треньори и отбори, но не и Юрген, не и Ливърпул.
В последния месец на миналата година мърсисайдци попаднаха в задушаващата хватка на програмата. Краят на груповата фаза на Шампионската лига, Световното клубно първенство, мачове от Висшата лига, Купата на Лигата - всички те се струпаха пред вратата на "червените". А да им отвориш и да ги посрещнеш с отворени обятия не бе лесна работа. "Мачовете наистина са много, но ще им се наслаждаваме", заяви мениджърът. Даже и в пресищането успя да открие нещо позитивно и да настрои играчите си "да се наслаждават на най-интензивния период от живота им на футболисти".
Макар че мнозина тълкуват поведението му като опит да накара тима да приеме неговия лежерен поглед върху нещата, всичко се уповава на ясна психологическа стратегия.
Неговото послание се вписва в популярното схващане в психологията, че фокусът трябва да е върху усилията, а не върху резултатите, тъй като се очаква те да са пряко следствие от правилния подход. Един от пионерите на теорията, Карол Дуек, казва: "Ако родителите искат да поднесат на децата си истински подарък, най-доброто нещо, което могат да направят, е да ги научат да обичат предизвикателствата, да се учат от грешките си, да се радват на това да полагат усилия и да не спират да се образоват."
При липсата на ярък футболен талант именно усилията и отдадеността са нещата, които помагат на Юрген в дните му като футболист, а след това като треньор лесно комуникира с играчи от неговия тип, част от които прави успешни с Майнц в Бундеслигата, въпреки че са абсолютни средняци.
Сега вече е по-различно - работи със суперзвезди, но и те се нуждаят от нужната мотивация, за да умеят да надскачат себе си.
Юрген, разбира се, не е откривател на топлата вода, но прилага мотивационната си психология с голяма ефективност, което го превръща в забележителен лидер на "Анфийлд".
Неговият предшественик Брендън Роджърс изобщо не беше лош що се касае до разбирането на играта, а това се потвърждава и сега в Лестър, но очевидно му липсваше харизмата на германеца и умението да настройва съблекалнята на правилните честоти. Трудно е да си като Клоп, когато не ти е в кръвта да си като него.
Въпреки че е изкушаващо да си представим, че Юрген се е родил с широка усмивка на лицето, която е демонстрирал още на акушерките в родилния дом, измеренията на неговата харизма и психологическа сила са трупани с години. Не ги притежава по рождение.
Определено има значение и че е роден в Швабия, регион прочут с трудолюбието на местните, а баща му е бил амбулантен търговец, който го е учил как се общува и как се предразполагат хората. Наглед дребни детайли, но безценни за формирането на характера и личността на Клоп.
Затова не се учудвайте, когато го чуете следващия път да говори, че футболистите му са "психически чудовища". Той ги направи такива, а това може да е само началото на тоталната доминация на зверовете му в червено.
