В Левски винаги са разчитали на футболист с номер 9 на гърба.
Това е част от традицията на клуба - типичният таран, типичната деветка.
Георги Аспарухов неслучайно е идол на сините привърженици. Той притежаваше всички умения, които един централен нападател трябва да има.
За съжаление на сините привърженици, в последните години след напускането на легендата Наско Сираков доста спорни фигури се изредиха на този пост.
Ако изключим Георги Иванов и неговите митични 15 гола в дербитата, всички останали през последните 15 години са меко казано противоречиви.
Спорни като футболни умения и като подкрепа от публиката, много от тези нереализирани деветки си приличат, също и по това, че до един са успели да вкарат на вечния съперник. Има някаква прокоба над ЦСКА, която помага на най-яловите и мразени футболисти да вкарват в „мачовете на истината" с отбора от „Герена".
Веселата дружина започва с Илиян Симеонов с култовия прякор „Чушката". Често подиграваният футболист, известен, освен със зеленчуковото си име, и с безбройните си изпълнения в стил „Пинокио", обаче няма проблеми да вкара на ЦСКА и то на три пъти.
Вярно, тогава Левски доминираше в дербито и вероятно и някой актьор от Сатиричния щеше да отбележи, но все пак за историята „чушката" вкарва при победите с 3:1 през 1995 за първенство, с 2:0 за Купата на професионалната лига и с 4:2 в легендарния полуфинал за Купата на България през 1996.
След това идва друга много спорна фигура, играла и за двата вечни съперника. Това е Георги Чиликов. Чилика вкарваше доста голове предимно с глава и предимно на отбори извън десетката.
Той стигна дори до националния отбор. Чиликов, ако можеше, и дузпа щеше да бие с глава, затова всички топки на височина под метър и осемдесет му създаваха доста затруднения. Това не му пречи обаче, през 2002 година да изравни за 2:2 след като ЦСКА водеха с 2:0 на „армията"(с глава, разбира се), а през 2004 вкарва за 2:1 в 93-тата минута и то отново на „Българска армия"и разбира се отново с глава.
Между тези геройства на често оприличавания на простир централен нападател, има и още един , който не можа да се наложи на „Герена", но вкара важни голове на ЦСКА и цели два пъти донесе точки на отбора си в дербито.
Това е подвизаващият се сега в Славия Тошко Колев. През пролетта и есента на 2003 той вкарва головете за двете равенства 1:1. Както подобава на нападател тип „дръвче" той също се разписа с глава и двата пъти и така записа името си в историческите справки на вечното дерби и в нашия списък от буратиновци.
Приближаваме се до наши дни, когато е най-весело. Защото през 2008 ЦСКА става шампион с рекордна разлика, но не успява да победи Левски в първия официален мач на треньора с най-голяма глава във футболната история. Достойният хикс е донесен от дупнишкия Ван Бастен - Еньо Кръстовчев. Това е трети негов гол срещу ЦСКА (има и два с екипа на Марек), което прави „армейците" един от най-удобните му съперници.
Безспорният номер едно обаче е Жоро Христов. Нападателят, за чиито права Левски дори се съди с Ботев, не може да вкара колело в летищен хангар, но някак си вкара на ЦСКА през пролетта на 2009 г.
След този кратък очерк, имам всички основания да мисля, че „Малкият Чилик" Мирослав Антонов утре ще отбележи гол с глава на вечния противник и съветвам, ако има подобни опции за залагане в бетинг къщите, да сложите някоя добра сума.
