В момента си пробивам път към финалните кръгове на "Уимбълдън" и, както се прави при битката за титлата при професионалните боксьори, е време да вдигна темпото.
Беше страхотно, че приключих мача си срещу Ришар Гаске от четвъртия кръг толкова бързо. Очаквах тежка битка, но успехът ми в първия сет се оказа решаващ. След като поведох в резултата, за него стана особено трудно да се върне в мача при такова горещо време.
Давам си сметка обаче, че нещата ще стават все по-трудни оттук нататък и трябва да съм на върхово ниво на физиката и ума си.
Психологическата страна на играта е нещо, което постоянно се опитвам да подобрявам и това става по-лесно с напредването на възрастта. Най-важното е да запазиш спокойствие в решаващите моменти на мача и да си максимално концентриран физически и ментално.
Знам, че ще ме притискат много здраво в следващите срещи, но това е предизвикателство, което очаквам с нетърпение.
Има още един британец, на когото му предстои голям ден идния уикенд и аз задължително ще изпратя SMS с пожелание за успех на Дейвид Хей преди мача му с Владимир Кличко (Бел. ред.: Двамата световни шампиони в тежка категория ще се бият в събота за обединяване на 3 от 4-те титли в професионалния бокс). Последно говорих с него преди няколко дни. Двамата поддържаме връзка и аз го намирам за много полезно за представянето си.
Ясно е, че при боксьорите е малко по-различно, защото те трябва да правят много шоу, за да привлекат повече зрители на своите боеве, а заплащането на тенисистите не е пряко зависимо от това колко хора ни гледат. Тенисът несъмнено е по-джентълменска игра от бокса, но във всеки индивидуален спорт психологията има водеща роля, особено на топ нивото.
В тениса състезателите обикновено са много спортсменски настроени един към друг, но когато мачът започне, трябва да оставиш това настрана и да се отнасяш към противника на корта като към най-злия си враг.
Джон Макенроу казваше, че има нужда от малко вражда между топ играчите и мисля, че е прав. Всеки зрител би се забавлявал повече, ако изразяваме малко по-явно противоречията си.
Когато миналия месец загубих от Рафа на полуфинала на "Ролан Гарос", се прибрах с влака от Франция и всички около мен говореха за тенис, без да знаят, че аз съм до тях. Приказваха си за моя мач с Надал и за Федерер срещу Джокович, а аз слушах с интерес. Не ми се беше случвало подобно нещо преди това.
Предполагам, че за последно е имало такъв интерес в ерата на Макенроу, Конърс и Борг. Гледал съм много записи на мачовете между Джими Конърс и Джон Макенроу и съм слушал много за Иван Лендъл от моя треньор Брад Джилбърт, който е губил 16 пъти от чеха и няма нито една победа. За съжаление, не мога да го преразкажа тук заради огромния брой ругатни, които са си разменяли.
Тогава спортът е бил различен. Дори и да са имали препирня и да са се псували на корта, след това играчите са можели да отидат да вечерят заедно например. Сега това изобщо не се случва - ние въобще не сме толкова близки, въпреки че на игрището се държим много по-приятелски един към друг.
