Така се бяхме вторачили кой измежду Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович ще пропусне световното първенство, та съвсем забравихме за Франк Рибери.
Да не говорим, че фаворитът за Златната топка може да повлече след себе си Карим Бензема, Самир Насри, Оливие Жиру, Лоик Реми, Юго Лорис и останалите звезди от националния отбор на Франция.
Колкото и да не е за вярване, световните шампиони от 1998-а са застрашени да гледат Мондиала по телевизията поне колкото Швеция и Португалия.
Това е факт, както беше факт и тоталното фаворизиране на "петлите" след жребия, изправил ги срещу Украйна.
За Португалия - Швеция се очакваше да е битка до последна капка кръв и това се потвърди в първия мач.
"Мореплавателите" взеха аванс от 1:0 на "Луш" в петък, но изходът на иберийско-скандинавския сблъсък остава все така непредвидим.
Шведите няма да се дадат лесно и това поне на нас, българите, трябва да ни е пределно ясно. Толкова сме им сърбали попарата, че само като им чуем името и настръхваме.
Но любопеневата чета отдавна е извън борда за Мондиала, така че е безсмислено да се връщаме към минали събития. Както е казал някой умен: Който гледа назад, трудно върви напред.
Франция обаче няма как да не поглежда страхливо през рамо, след като Киев се оказа не само студен, но и достатъчно недружелюбен в петъчната вечер.
И пак можем да открием "българска следа"...
Точно 20 години след събитията на "Парк де пренс", които буквално спасиха футбола у нас, "петлите" треперят от друг представител от източния блок в лицето на Украйна.
"Франция не вярва" написа "L'Equipe" в дните след болезненото 0:2 в бившата съветска република и вдъхна всичко друго, но не и кураж на своите преди днешния реванш.
Два гола пасив от първия мач са огромна планина за изкачване, а отборът на Дешан е изправен пред решителния тест, който ще покаже имат ли място французите сред финалистите в Бразилия.
Моментът е твърде сюблимен и за самия Франк Рибери.
Мегазвездата на Байерн вероятно ще вземе Златната топка, каквито са индикациите до момента, но евентуален провал на Франция на баражите ще помрачи признанието.
Все пак трябва да се вземе предвид, че крайният резултат срещу Украйна няма да окаже влияние на вота, тъй като националните селекционери, капитаните и избраните журналисти приключиха с гласуването още миналия петък.
Но точно сега никой във френския лагер не мисли за индивидуални отличия. Дори и Рибери, който вероятно ще вдигне най-голямото от тях на церемонията в Цюрих в средата на януари.
Преди 20 години Франция преглътна фиаското срещу България със световна и европейска титла в рамките на следващите три големи първенства (1998, 2000).
Аналогиите с онова време са налице, но едва ли има и един французин, който е готов да жертва мястото на финалите в Бразилия с надеждата историята да се повтори.
Животът и в частност футболът ни научиха да живеем с това, което се случва днес, защото "утре" стана твърде субективно и динамично променящо се.
Обективната истина обаче е, че поне един от Кристиано, Златан и Рибери ще разбере, че няма да играе на световното още тази вечер.
Кой ли ще изтегли късата клечка?