Когато спортът се променя, не трябва ли и правилата да бъдат адаптирани според промените?
Това, струва ми се, е фундаменталният въпрос относно така разпространените "тактически фаулове" във футболната игра.
Терминът е навлязъл като понятие и употреба и е нещо сякаш толкова основно за футбола, колкото и например високата преса - макар че пресата не е против правилата и изисква физически и умствени способности, докато тактическото нарушение е нещо цинично, грубо и изисква само някое препъване, дърпане или друго непозволено действие без дори опит за честна игра.
Срещу явлението няма почти никаква съпротива, макар че се е разпространило като епидемия в почти всички мачове и се използва, за да заличи една от големите радости на футбола - скоростната контраатака.
Естествено, треньорите поощряват футболистите си да използват тактическия фаул и биха нарекли някое цинично нарушение професионално поведение, стига да е прекъснало голова атака.
Жълтият картон (ако изобщо бъде показан, което далеч не става винаги) очевидно не е достатъчен възпиращ фактор, щом тактическите фаулове се случват толкова често.
Правилата трябва да поощряват добрата игра и да предпазват качествените играчи, а откровено препъване около централната линия не бива да е добре свършена работа за отбраняващия се тим.
Умните отбори умеят да разпределят задачата между различни играчи, за да не рискува един от тях да бъде изгонен при натрупване на провинения.
Треньорите обичат да използват за това футболисти, които по начало рядко получават картони. В Челси, когато Жозе Моуриньо превърна тактическия фаул в ключова част от стила на игра, често го извършваше Франк Лампард. Манчестър Сити на Пеп Гуардиола е един от най-добрите отбори в това мрачно изкуство и го използва, за да намали риска при натиск толкова дълбоко в противниковата половина. Все повече със задачата се нагърбва Бернардо Силва, направил тактически фаулове в големи мачове срещу Манчестър Юнайтед и Ливърпул през този сезон.
Когато Моуриньо говори миналата година колко е трудно да бъде контраатакуван Сити - "В много случаи те прибягват до така наречения тактически фаул", каза тогава той - Гуардиола отрече, че похватът е част от стратегията на неговия тим.
Този отговор на испанеца беше обида за интелигентността и се налага да го кажем, въпреки многото смайващи качества, демонстрирани от "гражданите".
Дългогодишният асистент на Пеп - Доменек Торент - негов помощник за над десетилетие в Барселона, Байерн Мюнхен и Сити - беше дален по-откровен. "Когато загубим топката, за Пеп е много важно да пресираме високо следващите пет секунди. Ако не си я върнем до пет секунди, правим фаул и се връщаме назад", обясни Торент и не остави място за съмнения. Така или иначе, това вършат повечето отбори, независимо дали спонтанно или не.
Не трябва ли Бордът на международната футболна асоциация, който е отговорен за правилата на играта, да направи нещо по въпроса?
Да определи намерението на един футболист е сред най-трудните задачи за всеки съдия, но не трябва ли нарушение без никакъв опит за игра с топката да има своя собствена категория, някъде между жълтия и червения картон? Оранжев може би?
Тактическият фаул, ми се струва, точно като провинение, за което може да се въведе временно излизане на футболист от терена като в хокея и ръгбито.
Ако някой спъне нарочно Еден Азар, Маркъс Рашфорд или Мохамед Салах, за да спре тяхна опасна контраатака, той ще остави съотборниците си с човек по-малко в следващите 10 минути.
Временно отстраняване на играчи вече беше изпробвано в ниските нива на английския футбол и при тестовете концепцията беше именно тази - при жълт картон футболистът прекарва 10 минути извън игра.
Един от положителните ефекти от теста беше голям спад на картоните за пререкания - с до 38%, което е друга причина мярката да се въведе на по-високо ниво.
Експериментирането с този подход ще продължи в аматьорския футбол през следващите години, но защо да не подобрим и играта на елитно ниво? Заплахата от отстраняване ще направи тактическите фаулове далеч по-малко желани, особено в късните минути, когато иначе играчите не се страхуват толкова от получаване на първи жълт картон.
Заслужава си това да се обмисли, ако наистина искаме играта да се развива и адаптира. Категоричната антипатия на мнозина към ВАР свидетелства за отчетлива консервативност, но футболът се променя в много аспекти, независимо дали ни харесва или не.
В миналото някои промени в правилника се случиха с голямо закъснение, докато сега не е необходимо да чакаме толкова дълго и да продължаваме да толерираме тактическия фаул - особено във време, когато похватът е с толкова широко и вредно влияние за футболната култура.
