Точно преди шест месеца пишехме много за Левски. Имаше дълга серия без победа, сътресения, скандали, оставки, взаимни обвинения - нещо подобно на това, което се случва сега в ЦСКА.
В момента вечният съперник на "сините" е тема номер едно с въпроса какво ще стане с клуба. Вниманието се измести от "Герена", където всичко изглежда спокойно.
След разочарованието от ранното отпадане от Лига Европа от босненския Сараево, на "Георги Аспарухов" проявиха разум и оставиха начело на отбора Илиан Илиев, за да му дадат възможност да развие идеите си - лукс, на който други треньори не са се радвали.
Така Левски нареди шест победи от шест мача в първенството и дори невинаги играта на тима да е супер убедителна, той успява да вземе своето, което е атрибут на силните отбори. Именно това качество, този победен манталитет липсваше на "сините" през последните няколко сезона, в които те се разминаваха с трофеите.
Разбира се, трябва да отчетем факта, че, може би с изключение на двубоя с Ботев (Пловдив), хората на Илиев още не са срещали кой знае каква съпротива по пътя си и големите дербита предстоят. Идния месец, непосредствено преди и след паузата за мачовете на националния отбор, "сините" играят с Литекс и ЦСКА, и независимо от моментното състояние на съперниците, това са си мачове, в които може да се случи всичко.
Най-красноречивият лакмус за класата на Левски обаче се очаква да бъде гостуването в Разград на 18 ноември. През миналия шампионски сезон на Лудогорец, "орлите" на два пъти победиха столичани, а в момента са също като тях с пълен актив и отстъпват в класирането на "А" група само с един отбелязан гол по-малко. "Зелените" на Петев действат като добре смазана машина и именно в сблъсъка с тях ще си проличи колко е израснал отборът на Левски под ръководството на новия си наставник.
Но нека да разгледаме тима по линии и изпълнители.
На вратата 20-годишният Пламен Илиев е почти безпогрешен и дава надежда и заявка, че може да е бъдещето на този пост и в националния отбор за дълго време напред. Огромен проблем за Илиан Илиев би била евентуална контузия на младока, тъй като алтернативата Ивайло Василев му е набор и на този етап името му е доста непознато в българския футбол въпреки 25-те мача с Видима-Раковски в "А" група.
Защитата на "сините" все още представлява до голяма степен загадка, тъй като не е била подлагана на сериозен тест от класно нападение. В Сараево бяха допуснати нелепи грешки, довели до загубата с 1:3, като изкупителна жертва се оказа Иво Иванов, изпратен обратно в Берое в замяна на абсолютно неизвестния Димитър Везалов. Това обаче се оказа отлична сделка на Илиев, от която бяха доволни всички замесени страни.
Освен 190-сантиметровия дългуч, в центъра на отбраната най-често се подвизават новопривлеченият французин Ромен Ели и ветеранът Станислав Ангелов. И двамата са опитни и грамотни играчи, но неособено високи на ръст, което може да е предпоставка за проблеми срещу мощни нападатели, но тогава треньорът би трябвало да извади като коз именно Везалов.
Нуждата от привличане на още един добър централен защитник е призната от всички на "Георги Аспарухов", което буди недоумение защо толкова упорито държаха да се разделят със Сюлейман Диамутен, но това е друга тема. Именно такава покупка ще е първата през зимния трансферен прозорец, като спрягани имена са младите Георги Терзиев (Черноморец) и Росен Колев (Черно море).
Отдясно на отбраната Дъстли Мюлдер е може би най-постоянно представящия се играч и предвид възрастта от 27 години, е истинско богатство да имаш такъв бек в отбора, още повече че в последния мач с Пирин той игра отлично и от лявата страна. Алтернативата на холандеца - Александър Башлиев, май има качества, но изглежда доста плах, а и другите в тима сякаш не щат да му подават...
Отляво се чака завръщането на Нуно Пинто, което може да дойде още в събота срещу Локомотив (София), но и без титуляра на този пост, Левски разполага с достатъчно алтернативи в лицето на Ангелов и Ели, които могат спокойно да играят и там, както и Орлин Старокин.
В центъра на халфовата линия Владимир Гаджев най-после изглежда отново стабилен и уверен и в събота срещу Пирин (Гоце Делчев) показа и доста технична игра, изправила публиката на крака.
Друг неизменен титуляр е бразилецът Марсиньо, който в началото не бе убедителен, но май и той се отпусна и показа, че неслучайно бе основна част от миналогодишното чудо в Шампионската лига АПОЕЛ, отбеляза и два гола за новия си отбор.
За третото място в тази зона в различните мачове се редуваха ветераните Станислав Ангелов и Христо Йовов и словакът Роман Прохазка. Последният дойде от Спартак (Търнава) като десен халф, но Илиан Илиев откри, че може да е полезен и в средата, като той е и най-вероятният титуляр на този пост.
Причината за това са и добрите игри на Кристовао Рамос отдясно, който започна сезона като резерва, но впоследствие си върна мястото и не дава признаци, че ще го изпусне.
Отляво в шестте мача досега неизменно започва Симеон Райков, който особено силно блестя с двете си попадения при победата над Ботев в най-тежкия мач досега. Слабата му игра срещу Пирин обаче доведе до смяна още на почивката, а на негово място новопривлеченият от Локомотив (Пловдив) Илиян Йорданов се включи отлично и реализира гол още при дебюта си, което е предпоставка за оспорвана борба за титулярното място по левия фланг.
В центъра на атаката с голям успех заигра Базил де Карвальо, който след проточилия се година и половина свой трансфер на "Герена" показа, че си е заслужавал целият този шум около него.
Африканецът досега бележи по гол на мач и напомня за един друг чернокож футболист от съвсем близкото минало, който палеше трибуните с майсторството си - Гара Дембеле.
Именно страхотната форма на Де Карвальо оставя в сянка привлечения с много надежди и впечатляваща визитка Жоао Силва, който облече фланелката с номер девет, но засега просто няма как да хване ръка. Видно е с просто око, че нападателят притежава страхотна физика, но и етикетът "най-скъпата резерва в "А" група" няма как да му помогне да разкрие напълно потенциала си. В няколко мача вече Илиан Илиев пуска през вторите полувремена Силва на мястото на някой от халфовете, за да играе заедно с Де Карвальо на върха на атаката и именно този вариант изглежда единственият реалистичен той да е титуляр, което е хубаво и от гледна точка на тактическото разнообразие.
Някъде в тази зона се подвизава и световният шампион за младежи от 2009 г. Агиеманг Опоку, който играеше за Гана като "деветка" въпреки ниския си ръст. Ако съдим по редките му изяви със синята фланелка, на "Георги Аспарухов" май го предпочитат в ролята на крило, но все още Опоку си остава загадка и май не е много добре приет в новия си тим, за което намекна и изпълнителният директор Иво Тонев. Все пак ганаецът би трябвало да е класен играч и е само на 23 години, така че заслужава да му се даде шанс.
През декември изтича и договорът за преотстъпване на Шюрд Арш в китайския Тянджин Теда, така че още един отличен нападател ще се присъедини към отбора и, ако остане, ще усили конкуренцията в предни позиции.
Не трябва да забравяме и младите момчета в тима като Антонио Вутов, близнаците Цоневи, Цветелин Тонев и Тодор Чаворски, някои от които вече записаха мачове с първия отбор, а Илиев показа, че има желание да ги налага. Това означава, че изцяло от тях зависи развитието им, макар и в ситуация, в която отборът върви добре, да е трудно да пробият.
Към момента, донякъде с изключение на центъра на защитата, Левски показва, че разполага с добър състав, в който и конкуренцията е на ниво. Както вече стана дума обаче, сериозните мачове предстоят.
Важното е, че след сътресенията през пролетта, спокойствието се е настанило на "Герена", а знаем от любимия герой Карлсон, че това е основна предпоставка всичко да е наред!
