ХЕПИЕНД
Вчера отборът на Хърватия окончателно подпечата визата си за Евро 2012, завършвайки 0:0 у дома с Турция, след като бе победила с 3:0 в Истанбул преди няколко дни.
Така бе приключена успешно една тежка квалификационна кампания за Славен Билич и неговите момчета, в която те изпуснаха в края "вързаното им в кърпа" директно класиране.
Но, както знаем, всичко е добре, щом завършва добре, и ето че малка Хърватия (56 500 квадратни километра и 4,5 милиона жители - горе-долу колкото половин България) отново е на Европейско първенство!
Примерът на хърватите - друга страна от региона, също носеща последствията на комунистическото минало, при това преминала през война за отцепването си от Югославия и все още със статус кандидат-членка на Европейския съюз, е впечатляващ за нас в България. Въпреки по-благоприятната политическа и икономическа обстановка и по-големия човешки ресурс у нас ние не можем да се мерим с техните футболни постижения през годините, откакто съществува независима Хърватия.
"Шахматистите" са пропускали само 2 от 9 големи първенства, откакто местната федерация членува във ФИФА (за справка, в периода 1996 - 2012 ние сме се класирали само на 3 такива форума, докато Хърватия има 7!).
Подобно на нашето златно поколение от 1994, тяхното също достигна до полуфиналите на Мондиал'98, като дори извоюва трето място. Само че оттеглянето на звездите като Шукер, Бокшич и Просинечки не доведе до вакуум, защото производството на млади таланти в страната продължи на пълни обороти.
Неслучайно и футболисти от местните грандове Динамо (Загреб) и Хайдук (Сплит) почти ежегодно се продават навън за милиони евро, а нашите клубове могат само да си мечтаят за подобни приходи от трансфери.
ХЪРВАТИЯ ОСТАВИ ЗАД СЕБЕ СИ НАС И СЪРБИТЕ
Това че изгубваме задочната надпревара с младата държава, се видя и през 2005 г., когато отстъпихме в квалификационната борба за Германия 2006, губейки с 1:3 в София. Това поражение и последвалото развитие на футбола в двете страни си има своите по-дълбоки причини, в основата на които е самото управление на най-популярния спорт.
Всъщност в сравнението с Хърватия не отстъпваме само ние, ами и намиращата се помежду ни Сърбия, където много ги боли за това нещо. Доминиращата в югославската федерация държава, която в началото на 90-те със сила се опита да застави отцепващите се Хърватия, Словения и Босна да останат, или поне да вземе част от техните територии, получи от ФИФА правото на наследник на футболната "репрезентация" на Югославия.
В Хърватия обаче обичат да се шегуват, че след разпадането на СФРЮ те са наследили футболния талант. В интерес на истината сред най-големите звезди на страшно класния отбор от началото на 90-те, най-перспективните играчи бяха хървати - Бокшич, Шукер, Просинечки, Ярни. Като към тях се добави и Звонимир Бобан, не е чудно, че потенциалът им бе разкрит незабавно, като още в първата в историята си квалификационна кампания "шахматистите" се класираха за Евро'96, оставяйки на второ място след себе си в групата сребърния медалист от САЩ'94 Италия, след като го победиха с 2:1 на негов терен в Палермо с два гола на Давор Шукер.
ВПЕЧАТЛЯВАЩИ ПОСТИЖЕНИЯ
Четвъртфиналът на европейското в Англия бе определен като изненада, но най-доброто тепърва предстоеше - рейдът във Франция през 1998, който бе спрян чак на полуфинала от домакините, спечелили и титлата впоследствие. Най-запомняща се бе категоричната саморазправа с 3:0 срещу Германия на четвъртфинала, когато Бундестимът за второ поредно световно първенство отпадна от балкански тим на този етап. На Мондиал'98 споменатият вече на няколко пъти Давор Шукер потвърди репутацията си на един от най-класните нападатели в края на ХХ век, печелейки "Златната обувка" на голмайстор на първенството.
След този подвиг последва спад и Хърватия пропусна Евро 2000, но не изпадна в криза. Това бе най-видно през втората половина на десетилетието, когато подмладеният състав на 37-годишния по това време нов наставник Славен Билич - сам част от "златното поколение", изхвърли от Евро 2008 не кого да е, а Англия след 2:0 в Загреб и незабравимо 3:2 на "Уембли".
Последва впечатляващо представяне в Австрия и Швейцария, като Хърватия преодоля груповата фаза с пълен актив, побеждавайки Германия (отново!), единия домакин Австрия и Полша, и отпадна, без да е загубила мач - след дузпи на четвъртфинала с Турция.
САГАТА С АНГЛИЯ
В следващата квалификационна кампания двата отбора отново се паднаха в една група, но англичаните не е като да не си го върнаха - 4:1 като гости (единствената загуба у дома в историята на хърватския национален тим!) и 5:1 на свой терен, което пък стана най-голямото поражение на "шахматистите" за всички времена.
Местната футболна федерация обаче прояви разум и запази Славен Билич на поста му въпреки фиаското в квалификациите. Този вот на доверие даде резултат и ето че симпатичната балканска страна намери своето място под футболното слънце.
ДОВЕРИЕТО КЪМ БИЛИЧ СЕ ОПРАВДА
След загубата от прекия конкурент за първото място Гърция с 0:2 в предпоследния мач от групата в Атина, когато хърватите ги устройваше и равенство, песимизмът преобладаваше в обществото и в медиите. "С тази защита сме обречени", гласяха заглавията преди първия плейоф с Турция, визиращи незадоволителното представяне в дефанзивен план, която отгоре на всичкото бе лишена и от контузения бранител на Олимпик (Лион) Деян Ловрен.
Защитниците обаче си свършиха работата перфектно, като дори бекът на Тотнъм Ведран Чорлука бе много активен по фланга и сам отбеляза третия гол за класическата победа, хвърлила в траур Истанбул.
Останалите две попадения бяха дело на нападателите Ивица Олич и Марио Манджукич - последното откритие на националния селекционер.
В реванша Хърватия не прави нищо излишно и нулевото равенство, което се получи вчера, ги устройваше идеално.
Така момчетата на Билич вече трябва да мислят за подготовката си за финалите идното лято, а потенциалът, с който разполага треньорът, не е никак лош.
Характерно за региона, твърде малко от избраниците на бившия защитник играят в местното първенство, което е обяснимо с пълната доминация на двата гранда и със стремежа им да се издържат от трансфери.
ПЪСТРА МЕЖДУНАРОДНА КАРТИНКА
От 32 играчи, които влизат в сметките на Билич, има един (!) представител на Хайдук (Сплит) - резервният вратар Даниел Субашич, и 6 човека от Динамо (Загреб) - ветераните Йосип Шимунич и Йерко Леко и четири млади момчета, които е рано да бъдат налагани като титуляри.
Отборът с най-много представители в селекцията след Динамо е английският Тотнъм, където се подвизават звездите в халфовата линия Лука Модрич и Нико Кранчар, както и летящият бек Ведран Чорлука. Във Висшата лига играе и нападателят на Болтън Иван Класнич, който обаче след множеството си здравословни проблеми напоследък рядко получава повиквателни.
По двама футболисти в националния отбор имат и украинският шампион Шахтьор - капитанът Дарио Сърна и натурализираният бразилец Едуардо да Силва, както и още един клуб от страната-домакин на Евро 2012 - Днипро, където играят защитникът Иван Стринич и нападателят Иван Калинич. В украинската Висша лига също така и халфът на Динамо (Киев) Огнйен Вукоевич.
Като обща бройка най-много са "германците" - с кавички или без. Историческите връзки и географската близост между двете страни, както и голямата диаспора от бивша Югославия, обясняват това явление.
Наред с двете звезди от Байерн - Ивица Олич и Даниел Пранич, общо осем играчи от разширения състав, се състезават в Бундеслигата. Халфът на Хамбургер Иво Иличевич дори е роден в Германия, а Мато Яяло от Кьолн и споменатият по-горе Марио Манджукич емигрират със семействата си като малки и са възпитаници на школите на немски клубове. Играещият в Айнтрахт (Франкфурт) защитник Гордон Шилденфелд пък си е чист немец, както личи от името му, т.е. етнически австриец, т.е. немец.
ДА ИМ ПОЖЕЛАЕМ УСПЕХ!
С ядро от опитните Сърна, Модрич и Кранчар, покрай които да растат следващите млади таланти, Хърватия изглежда доста корав отбор и при приличен жребий на 2 декември, има шансове да подобри най-доброто си засега постижение на Европейско първенство - четвъртфинал.
Заради сърцатата си игра и постоянните подвизи на фона на наличните ресурси, Хърватия заслужава и получава подкрепата на много неутрални зрители. Със сигурност и в България много хора ще стискат палци за успеха на нашите балкански приятели.
