Простичкият факт е, че Зинедин Зидан никога не е харесвал Гарет Бейл като футболист.
За да проследим пълната история на разрива между двамата, който стана съвсем явен в последните дни, трябва да се върнем още към 2013 г., когато Реал Мадрид първоначално се опитваше да привлече играча.
Тогава Зидан лично в ролята на скаут наблюдаваше Бейл, тъй като президентът Флорентино Перес ценеше високо мнението на френската легенда.
Но още преди 6 г. се появиха различия в преценката на Флорентино и Зизу.
Французинът изгледа мача на Бейл за Тотнъм в Лига Европа срещу Лион през февруари 2013 г. и макар че се завърна с похвали за бързоногото крило, далеч не беше толкова възторжен, колкото Перес. Президентът виждаше Бейл като заместник в средносрочен план на Кристиано Роналдо и превърна привличането на уелсеца в лична амбиция.
Именно оттам произхождат обстоятелствата, довели до настоящата безизходица в Реал Мадрид относно Бейл. Неговият престой в Мадрид няма как да бъде наречен неуспешен.
Нещо повече, ако гледаме числата, Бейл е по-успешен от самия Зидан през времената, когато французинът играеше с белия екип.
Най-показателното сравнение е в Шампионската лига, която Зидан спечели веднъж с един свой гол на финала, докато Бейл вдигна трофея четири пъти и реши два от финалите с общо три свои попадения.
Но цифрите не разкриват цялата истина във футбола. Бейл не се превърна в "Зидан" откъм влияние върху отбора и върху феновете, не се превърна и в "Роналдо", а настоящият треньор от самото начало знаеше, че това няма да се случи.
Очакванията към най-скъпия футболист в света (какъвто Бейл стана след трансфера си за 100 млн. евро на "Бернабеу" през есента на 2013-а) понякога са несправедливо високи. Бейл вдигна трофеи и имаше исторически, незабравими лични моменти на гениалност, но остана далеч от почти свръхестественото постоянство, което демонстрираше Роналдо.
Между Бейл и привържениците се зароди една отдалеченост, която отчасти се дължи и на природата на Реал Мадрид като клуб.
На "Бернабеу", особено в ерата на Перес, винаги чакат следващото голямо попълнение, което да засенчи или поне допълни предишните. Блясъкът на трофеите не е достатъчен за капризната публика и не по-малко капризния президент, движени от постоянна нужда за спектакъл дори по време на трансферните прозорци.
Затова постижения, с които Гарет Бейл щеше да се превърне във вечна легенда във всеки друг клуб, в Мадрид се оказаха недостатъчни за безрезервната любов на тълпата.
Разбира се, достатъчно много причини можем да открием и в самия Бейл, който никога не показа отдадеността на Роналдо, що се отнася до приемане на ценностите на клуба.
Не става въпрос за работната етика, защото не може да се твърди, че уелсецът не работи усърдно или не се влага в тренировките. Историите за страстта му към голфа и за лошия му испански обаче си останаха с повече стойност за публиката.
Всъщност по-голямата част от съотборниците харесват Бейл и да, говорят си с него на испански.
В отбора казват, че неумението му да говори испански е по-скоро мит, но той просто не се чувства достатъчно уверен да използва езика публично. Което означава, че проблемът е доста по-фундаментален.
Зидан имаше планове за отбор без Бейл още като стана старши треньор през сезон 2015/16, но досега клякаше под влиянието на Перес и - ако трябва да сме честни - заради проявената от самия играч непримиримост.
Неведнъж кариерата на Бейл в Мадрид изглеждаше приключила, често поради постоянните проблеми с контузии, но той успяваше да се завърне и да напомни за най-добрите си дни.
Крилото започна на пейката финала в Шампионската лига през 2018 г. Това беше ясен знак, че е нежелан от Зидан и трябваше да маркира края на периода му в Реал. Всички помним какво се случи през второто полувреме - влизането на Бейл и двата му гола, които спечелиха купата на "Белия балет", като със знаменитата си задна ножица той надмина дори онова воле на Зидан срещу Байер Леверкузен през 2002-а.
На това му се казва контрааргумент.
Перес искаше Бейл да остане. Зидан напусна, за да се върне след броени месеци, получил доверието да изгражда отбора наново.
Възможно ли е уелсецът да оцелее на "Бернабеу" и този път?
Едва ли. Сигурното е, че Гарет Бейл не се предава толкова лесно и агентът му все още твърди, че би напуснал само ако той самият го реши, не ако Зидан го прогони.
Доколко е реален сценарият Бейл да изпълни договора си и през оставащите три години от него да прибира заплатата си в Реал, но да не бъде ползван от треньора?
Зависи колко от неговата упоритост е останала в запас след шестте сезона на непрестанни възходи и падения в този толкова голям и толкова специфичен клуб.
