Най-лудата футболна седмица в Англия започва от днес.
В рамките на десет дни след Коледа и около Нова година в четирите професионални дивизии ще се изиграят общо три кръга, за кеф на почитателите на най-великата игра.
Над всички в този необичаен празничен маратон обаче ще бъде Лондон. С 13 професионални футболни клуба, английската столица може да претендира с пълно право, че е и световната столица на футбола. Във Висшата лига този сезон Арсенал, Челси, Тотнъм, Уест Хем и Кристъл Палас ще изиграят общо 20 дербита помежду си, две от които са точно сега по празниците.
Новата 2017 г. в Лондон почва с двубоя Арсенал - Кристъл Палас на 1 януари привечер, а три дни след това е двубоят Тотнъм - Челси.
В дивизия Чемпиъншип са Брентфорд, Фулъм и Куинс Парк Рейнджърс. Именно Брентфорд ще закрие футболната 2016 г. в Лондон с късния си двубой на 31 декември срещу Норич на стадион „Грифин парк", който приключва едва 4 часа и 45 минути преди настъпването на новата година. В първа дивизия играят АФК Уимбълдън, Чарлтън и Милуол, а във втора - Барнет и Лейтън Ориент. За втория ден от новата година е насрочен големият мач между Уимбълдън и Милуол, което си е класическо разчистване на сметки от 80-те години - тогава и двата тима бяха сред най-плашещите в английския футболен елит.
Сметките показват, че по празниците лондонските отбори ще изиграят общо 39 мача, от които 19 на територията на града и други 20 далеч от дома. Професионалните отбори от столицата разполагат със стадиони с общ капацитет от над 345 000 места, без да броим „Уембли".
Истински център на футболната индустрия, Лондон е и единственият град в света, чиито отбори само от Висшата лига изкарват над един милиад евро годишен приход.
Интересен факт, тъй като при основаването на Професионалната лига на Англия през 1888 г. в нея не е присъствал нито един клуб от Лондон. Доскоро нито един столичен отбор не беше печелил и най-големия европейски трофей - Купата на европейските шампиони и наследилата я Шампионска лига, но на 19 май 2012 г. Челси най-сетне победи Байерн (1:1, 4:3 след дузпи) в собствената му бърлога „Алианц Арена".
Лондонски отбори са ставали едва 19 пъти шампиони на Англия, а деветте победи в европейските клубни турнири (веднъж в Шампионската лига, пет пъти в несъществуващия вече турнир за КНК и три пъти за Купата на УЕФА) едва ли са чак толкова достоен актив за град, който е съсредоточил в себе си най-големия дял от световния клубен футбол.
Но дори и неособено богат на трофеи, днес лондонският футбол може да се похвали с наистина впечатляващо развитие.
В последните класации на „Делойт" за най-високи приходи най-малко четири отбора от столицата влизат в световния топ 20. Това са Арсенал (436 млн. евро), Челси (420), Тотнъм (257) и Уест Хем (160). Сметките показват, че средната посещаемост на футболните мачове на 13-те професионални клуба в Лондон е близо 300 000 зрители при предлагани 345 000 места. И то при положение, че незакупените билети са от стадионите, където играят отборите от долните дивизии.
Отделно, че Челси и Тотнъм имат капацитет да събират над 60 000 зрители на мачовете си, но са ограничени откъм броя седалки на стадионите си. Това са едни от немногото големи отбори във Висшата лига, които още не намират начин или да разширят стадионите си, или да построят нови. За разлика от Арсенал, който вдигна 60-хилядния „Емирейтс" и се пресели там от добрия стар „Хайбъри", или от ширещия се на 56-хилядния олимпийски стадион в Лондон Уест Хем.
Поначало населението на Лондон проявява някаква невероятна склонност да ходи по мачове. Така е още от 1901 г., когато футболът за пръв път привлича повече от 100 000 зрители.
Това става във финала за Купата на Англия между Тотнъм и Шефилд Юнайтед, когато на стадион „Кристъл Палас" пристигат 110 502 запалянковци. Оттогава футболът не е спрял да покорява върхове и е станал най-големия спектакъл в английската столица. При население от 7.5 милиона, възможност да гледа мач от професионалните дивизии има един на всеки 25 жители. И докато феновете в Манчестър и Ливърпул могат да се радват на местното дерби само два пъти в рамките на един сезон, тези в Лондон имат осигурени достатъчно квартални разчиствания на сметки в четирите дивизии.
Освен това именно лондонската публика като че ли е успяла най-добре да съхрани футболната си лудост цели десетилетия наред.
Почитателите на Тотнъм например преди началото на всеки сезон вярват, че най-сетне ще доживеят да видят повторение на историческия дубъл от 1961 г., когато играчите на Бил Никълсън триумфират с титлата и купата. Идването на Роман Абрамович ощастливи феновете на Челси, чийто тим стана шампион след половинвековно прекъсване, а най-титулованият лондонски тим Арсенал дори успя да играе финал в Шампионската лига (2006), макар и да загуби от Барселона.
В крайна сметка за последните 20 години във Висшата лига Лондон се явява един от трите града заедно с Манчестър и Лестър, в които е отивал трофеят. И нито един от големите лондонски отбори не допусна да бъде сполетян от краха на някои бивши шампиони на Англия като Нотингам Форест, Лийдс и Дарби Каунти, които към момента кретат в дивизиите под елита...
