Невежият ще се чуди, вещият ще се мае! Най-отписваният национален отбор на Англия за цялата му история има всички шансове да се добере до топ 4 на световното първенство.
Хората на мениджъра Гарет Саутгейт излизат днес срещу Швеция, и при успех ще влязат в последното каре на най-големите футболни финали. Нещо, което и най-закоравелите привърженици на „Трите лъва" едва ли са очаквали преди започването на мондиала в Русия.
Измежду големите футболни сили Англия е известна с това, че на световно първенство най-често я няма никаква. Почитателите на този отбор са гледали десетки унизителни загуби, сипвали сол в раните им. Една златна купа и още един златен часовник „Сейко" - това са материалните награди на родината на футбола, спечелени на световни първенства. Докато бразилци, германци и италианци обираха отличията, англичаните десетилетия наред гледаха отстрани като бедни роднини.
Макар че изиграват своя първи международен мач срещу Шотландия (1:1) в далечната 1870 г., англичаните трябва да чакат цели 80 години, за да дебютират на световно първенство.
Надменност и противоречия с ФИФА са причината страната да пропусне първите три мондиала преди Втората световна война (1930, 1934, 1938).
Гордите албионци считат, че няма смисъл да играят срещу съперници, които им изглеждат като туземци в измислената от самите тях игра.
Чак през 1950 г. националният тим на Англия отива на финалите в Бразилия. Считан като фаворит за титлата, отборът катастрофира с 0:1 срещу САЩ, в чийто състав играят учител, пощальон, полицай и шофьор. Голмайсторът Джо Гетиенс пък си изкарва хляба като мияч на чинии. Шокът е толкова голям, че вестниците в Лондон отначало отказват да повярват на информацията по телеграфа и мислят, че резултатът всъщност би трябвало да е 10:1 за Англия.
Четири години по-късно на световното в Швейцария родителите на футбола се представят малко по-добре - достигат четвъртфинал, където ядат бой от Уругвай с 2:4. На следващия мондиал през 1958 г. драмата е доста вълнуваща - след три равенства със Съветския съюз (2:2), Бразилия (0:0) и Австрия (2:2), хората на мениджъра Уолтър Уинтърботъм трябва да играят допълнителен мач с СССР за определяне на втория в групата. Поданиците на кралица Елизабет II губят от тези на Никита Хрушчов с 0:1 и стягат куфарите за обратния път.
Мистър Уинтърботъм обаче тепърва ще бере срам начело на Англия.
На световното първенство в Чили през 1962 г. неговият тим стига четвъртфинал, където трябва да играе с Бразилия. В деня преди двубоя футболният журналист от Рио Жоан Салданя се обзалага с Уинтърботъм, че недъгавият Мане Гаринча ще разпилее здравеняците от отбраната му. Срещу каса шампанско Салданя казва, че още на петата минута Уинтърботъм ще прати поне двама защитника да помагат на горкия ляв бек Флауърс в битката с Гаринча. На стадиона във Виля дел Мар англичаните са пометени с 3:1, а Мане прави на луди всичките им бранители, вкарва два гола и подава за третия. Едното му попадение е с глава, след като полита над едрите англичани. Пак по време на този мач на терена нахлува куче, а при опита си да го улови английският футболист Джими Грийвс се оказва с напикана от животното фланелка. „Четири години учих моите момчета да побеждават футболни отбори. Уви, не съм предполагал, че ще ми се случи да имаме работа с Гаринча...", отронва след мача Уолтър Уинтърботъм.
Най-сетне през 1966 г. на Англия се удава шанс да спечели световната титла, след като във финала на „Уембли" бие Германия с 4:2, макар че при третия гол на Джеф Хърст топката не минава голлинията.
Но в навечерието на първенстовото англичаните са на прага да извършат чудовищна глупост. Техният капитан и лидер Боби Мур не иска да продължи договора си с Уест Хям, и заради това няма право да играе за националния тим. Добре, че мениджърът Алф Рамзи успява да огранизира среща между Мур и ръководството на клуба, в резултат на която капитанът е включен в състава. „Без него беше абсурд на станем световни шампиони", признава след това Сър Рамзи.
Той претърпява голям провал при защитата на титлата на следващото световно първенство в Мексико през 1970 г. В четвъртфинала срещу Германия неговият тим води с 2:0, когато Алф Рамзи решава, че това е всичко за деня и вади от игра Боби Чарлтън. Лишени и от получилия хранително натравяне титулярен вратар Гордън Бенкс, англичаните стават жертва на невероятен обрат - 3:2 за немците и време за обратния полет.
След това настъпват тежки времена за „Трите лъва".
Участието на световното първенство през 1974 г. е проиграно в квалификациите, след като тъпа грешка на вратаря Питър Шилтън води до съдбоносно равенство 1:1 с Полша. Същото фиаско се случва и за мондиала в Аржентина през 1978 г., когато в квалификациите Англия отстъпва участието на Италия по голова разлика.
Преди световното в Испания през 1982 г. вестниците в Лондон основателно се безпокоят дали въобще националният тим е способен да издържи квалификационната кампания. На практика „Трите лъва" не са се класирали по този начин за мондиал от 20 години насам, тъй като през 1966 г. участват по право като домакини, а през 1970 г. като световен шампион. Все пак второто място след Унгария в кампанията е достатъчно за избраниците на мениджъра Рон Гринууд да отпътуват за финалите. Там всичко почва чудесно в 27 секунда на първия мач с Франция, когато Брайън Робсън вкарва най-бързия гол на шампионата и печели златен часовник „Сейко" - второто и последно засега злато за Англия след световната титла. Всичко обаче приключва във втората групова фаза, където англичаните стигат само до две нулеви равенства с Германия и Испания. Не помага и влизането на контузения лидер Кевин Кийгън срещу испанците на „Сантяго Бернабеу" в последния половин час, когато Англия се нуждае отчаяно от поне един гол.
Мондиалът в Мексико през 1986 г. се оказва не по-малко неприятен.
Фиаското на старта срещу Португалия (0:1) и равенството с Мароко (0:0) са последвани от бляскава победа над Полша (3:0) с хеттрик на Гари Линекер. Още два гола на Линекер и един на Питър Биърдсли носят успеха срещу Парагвай (3:0) в осминафиналите. След това идва мачът с Аржентина, когато Диего Марадона пробива два пъти Шилтън за победата с 2:1 - веднъж с „Божията ръка", а след това като минава цялата английска отбрана. Голът на Гари Линекер към края топли само него, тъй като го прави реализатор №1 на шампионата.
Но на световното в Италия през 1990 г. англичаните се явяват в състав, достоен да триумфира като шампион. Поколението на Линекер, Пол Гаскойн, Дейвид Плат и Крис Уодъл се класира на първо място в групата, а след това елиминира, макар и с продължения, Белгия (1:0) и Камерун (3:2). Полуфиналът срещу Германия завършва при 1:1 в редовното време и продълженията, плюс непризнат гол на Плат заради засада. На дузпите Стюърт Пиърс и Крис Уодъл пропускат, докато немците са точни четири пъти поред. След този мач Линекер казва: „Футболът е проста игра. 22-ма ритат топката и накрая германците печелят". За да бъде всичко още по-лошо, англичаните губят и мача за третото място срещу Италия, макар че след това получават и те комплект бронзови медали.
След това феновете в Англия са принудени да изтърпят резила от това, че техният национален тим не се класира за световното в САЩ-94, останал в класирането зад Норвегия и Холандия.
Нещо повече - на 17 ноември 1993 г. студентчето по информационни технологии Давид Гуалтиери от Сан Марино забива още в 9-ата секунда гол във вратата на Дейвид Сиймън, най-бързият дотогава в световни квалификации. Храбрите аматьори от най-старата република в света след това имат цели 20 минути слава, пред англичаните да обърнат резултата...
На световното през 1998 г. нещата уж потръгват добре, и въпреки загубата от Румъния с 1:2 „Трите лъва" на мениджъра Глен Ходъл се класират втори в групата си. В осминафинала идва време за разплата с Аржентина. На полувремето резултатът е 2:2, но Дейвид Бекъм си изкарва червен картон, след като сритва от легнало положение Диего Симеоне. В намален състав англичаните не успяват да вкарат трети гол, и накрая отстъпват на дузпите с 3:4. Бесните фенове и медиите си го изкарват именно на младия футболист от Манчестър Юнайтед.
Все пак Бекъм успява да се реваншира срещу Аржентина на следващото световно първенство през 2002 г. Там двата отбора са в една група, а капитанът забива хладнокръвно гола от дузпа за победата с 1:0 и изкупува греха си. Този резултат праща Англия напред и оставя аржентинците зад борда. Успехът над Дания с 3:0 в осминафинала е последван от поражение с 1:2 (Оуен; Ривалдо, Роналдиньо) срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия, и това е всичко за англичаните на това първенство.
Кошмарът с дузпите застига Англия и на световното първенство през 2006 г.
Там футболистите на шведския мениджър Свен-Горан Ериксон завършват първи в групата си, а после елиминират Еквадор с 1:0 след страхотно изпълнен пряк свободен удар от Бекъм. Четвъртфиналът с Португалия обаче завършва трагично - без гол в редовното време и продълженията, и тежка загуба 1:3 на дузпите след три пропуска на Франк Лампард, Стивън Джерард и Джейми Карагър.
Няма голяма радост за феновете и на последните две световни първенства. През 2010 г. англичаните стигат до осминафинала, където прекланят глава с 1:4 през Германия. Още по-зле се развиват нещата през 2014 г., когато отборът на Рой Ходжсън пада до дъното в групата си след две загуби с по 1:2 от Италия и Уругвай, плюс постно равенство без голове срещу Коста Рика.
Затова сега Гарет Саутгейт и клетниците от отбора му бяха изпратени на световното първенство в Русия без особени надежди. Каквото, такова. Към състава се чуваха критики, че играе дърводелски футбол, дори и след победата над Колумбия с дузпите в последния мач. Но тази вечер „Трите лъва" имат шанс да влязат сред четирите най-силни в света, стига да се справят със Швеция. Едно е ясно - Хари Кейн и компания няма да си дадат кожата без бой.
