Индонезийският бизнесмен Ерик Тохир е новият собственик на Интер - той купи 70% от италианския футболен клуб, а сделката слага край на месеци преговори. Предполага се, че крайната цена на сделката е малко под 400 милиона евро, а Масимо Морати в крайна сметка е успял да удържи позицията си да не продаде 100% от клуба на новия собственик.
Морати влезе в Интер през 1995 и до 2013 клубът записа много успехи и някои провали, нека ги проследим в 10 акцента, маркиращи важните случки за ерата „Морати".
Фамилията Морати се завръща в Интер
След 4-месечни сложни преговори Масимо Морати купува Интер от Ернесто Пелегрини - датата е 18 февруари 1995. Морати сбъдва детската си мечта и става 18-ят президент в историята на клуба.
Отборът научава новината от треньора Отавио Бианки малко преди домакинството на Бреша, а сделката е официално потвърдена седмица по-късно.
Масимо Морати е наследил любовта си към футбола от баща си Анджело, който е президент на Интер между 1955 и 1968. По това време фамилията Морати е собственик на две петролни компании - Saras и Sarlux.
Идването на Роналдо
Бразилската звезда Роналдо е най-сензационната покупка на Интер в ерата „Морати". Президентът на Интер следи няколко сезона поред представянето на Феномена и през лятото на 1997 решава да го купи.
Интер плаща сумата по клаузата за освобождаването му от договора с Барселона и Роналдо е официално представен пред италианската преса на 25 юли 1997. Отделно от това десетки хиляди фенове се събират в Милано, за да посрещнат новия играч на Интер.
За пет години в клуба Роналдо спечели само един голям трофей - Купата на УЕФА през 1998, но приносът му към представянето на клуба е силно ограничен заради поредица проблеми с едното му коляно.
Ювентус срещу Интер през 1998
Пристигането на Роналдо в Интер е силен импулс за тима и миланският гранд започва сезон 1997-1998 като фаворит за титлата в Италия. Треньор на отбора е Джиджи Симони, а Интер оглавява класирането в първия кръг, като за Ювентус оставя ролята на догонващ.
В последния мач от есенния полусезон Интер завършва наравно с Емполи, а Ювентус побеждава Аталанта и завършва на първо място преди зимната пауза. След това битката продължава, но Юве понася тежък удар заради контузията на Чиро Ферара, а Интер губи точки срещу Лацио, Парма и Болоня. След това обаче Интер печели миланското дерби, а в последния кръг Ювентус играе с Интер, като торинският отбор има една точка аванс.
В мача на 26 април Дел Пиеро извежда Юве напред, после съдията Пиеро Чекарини не дава дузпа за Интер, но свири една за Юве, която Дел Пиеро пропуска. Симони нахлува на терена и получава червен картон, а Юве удържа победата и взима титлата.
Триумфът в Купата на УЕФА
Интер изпуска титлата в Италия, но пък печели Купата на УЕФА. По пътя към финала, където среща Лацио, Интер побеждава Нюшател Ксамакс, Олимпик (Лион), Страсбург, Шалке 04 и Спартак (Москва).
На финала Интер печели с 3:0, а в началото на следващия сезон Симони е освободен от поста си, тъй като тимът записва слаб старт в Серия А.
Ритуалното самоубийство на 5 май
След поредица от разочароващи сезони, през 2001-2002 Интер отново се бори за титлата в Италия, вече с Ектор Купер начело на тима.
Кристиан Виери е в топформа, а Роналдо се връща в игра след контузия - това е достатъчно, за да оглави Интер класирането в Серия А в 13-я кръг. Дотогава начело е Киево, а Рона и Ювентус са другите претенденти за титлата.
Рома завършва на първо място в края на есенния полусезон, но преди последния кръг на шампионата Интер си връща първото място. Интер играе с Лацио и има 69 точки, Ювентус е с 68, а Рома с 67.
Всички очакват победа за Интер на „Стадио Олимпико", но тимът на Купер пада с 2:4. Юве побеждава Удинезе с 2:0 и взима титлата. Рома пък печели срещу Торино и Интер завършва сезона на 3-о място.
Калчополи
След тези разочарования Морати решава да се оттегли като президент на Интер и дава път на легендата Джачино Факети, а новият треньор на отбора се казва Роберто Манчини. Юве доминира в Серия А, но италианският футбол е разтърсен от аферата „Калчополи".
След разследването на уредени мачове в Серия А, голямата бомба избухва през пролетта на 2006, като на бял свят излизат поредица подслушани разговори от сезон 2004-2005. Президентът на Италианската футболна федерация Франко Караро подава оставка, а скандалът взима още няколко глави на големи футболни началници. В резултат на „Калчополи" Ювентус изхвърча от Серия А, а милан, Фиорентина и Лацио губят част от точките си. След наказанията титлата е връчена на Интер, 14-ата в историята на клуба.
Дубълът на Манчини
След първата си титла в ерата „Морати", Интер подсилва сериозно състава си за сезон 2006-2007, като от изпадналия Ювентус идват Златан Ибрахимович и Патрик Виеира. Интер си осигурява титлата на Италия пет кръга преди края.
На следващия сезон Интер отново е шампион на Италия, за 16-и път в историята си, но не успява да прескочи осминафиналите в Шампионската лига и Морати решава да се раздели с Манчини. На мястото му идва Жозе Моуриньо.
Требълът на Моуриньо
Първата година на Специалния начело на Интер е преходен сезон - тимът отново печели титлата на Италия, но пак не стига много далеч в Европа.
За следващия сезон следва ново подсилване на състава и раздяла с Ибрахимович, а клубът печели титлата на Италия и купата на страната. И на 22 май 2010 Интер печели и Шампионската лига след победа с 2:0 срещу Байерн, като преди това миланският гранд е елиминирал Барселона.
Това е върховото постижение на Интер в ерата „Морати", а малко след мача Моуриньо обявява, че напуска, за да е поеме Реал.
Сривът след Моуриньо
След напускането на Моуриньо, Интер наема Рафаел Бенитес на мястото му. С испанеца начело клубът печели Световната клубна купа, но записва поредица разочароващи резултати в Италия и Европа и Бенитес е уволнен.
Малко преди Коледа Морати наема бившият треньор на Милан Леонардо, който успява да вдигне тима на крака - в края на сезона отборът печели Купата на Италия и завършва на второ място в шампионата.
След него идва Джан Пиеро Гасперини, който обаче бързо е сменен от Клаудио Раниери. Той записва серия слаби резултати, уволнен е и Интер е поет от треньора на младежкия отбор Андреа Страмачони.
През сезон 2011-2012 Интер завършва на 6-о място. През следващия сезон Интер стартира силно, но след това изостава и не успява да се класира за Европа, едва три години, след като клубът е спечелил Шампионската лига.
Морати продава Интер
Ерик Тохир се появи на хоризонта като кандидат-купувач на Интер през май, но дълго време се смяташе, че той има интерес от миноритарен дял. Тохир притежава DC Юнайтед в MLS и Филаделфия 76ers в НБА, а пробивът в преговорите дойде през юли, когато индонезийският бизнесмен пътува до Милано, за да се срещне с Морати. След сделката Тохир обяви, че няма да прави големи промени на първо време и намекна, че Морати може да остане президент.
