Когато бразилският президент Дилма Русеф оповести, че страната е загубила един от най-обичаните си синове, никой не искаше да повярва, че Сократес Бразилейро Сампая де Соуса Виера де Оливейра наистина си е отишъл от този свят.
На днешния ден (4 декември) преди 5 години душата напусна тялото на Доктор Сократес, оставяйки дълбока празнина във футболното семейство на най-великите.
Брадатият исполин се предаде в клиника в град Сао Пауло, след като дългогодишната злоупотреба с алкохол нанесе непоправими щети на вътрешните му органи.
Цигарата също не излизаше от устата на Сократес през целия му съзнателен живот, но има ли смисъл да се спираме на неговите пороци, които бяха като песъчинка на Копа Кабана в сравнение с чисто човешките му качества, магическото му докосване на зеления терен и силната му социална ангажираност извън него?
Сократес бе един от диригентите на великия отбор на Бразилия от началото на 80-те заедно със Зико.
По ирония на съдбата нито той, нито по-големият от него с една година Зико, успяха да сбъднат мечтата си и да спечелят световната титла.
През 1982-а Бразилия беше филигранна, но преклони глава пред прагматизма на Италия и кинжалния удар на Паоло Роси, като не успя да се класира дори на полуфинал.
Четири години по-късно, в Мексико, историята се повтори. Магьосниците на Теле Сантана не откриха кристалната топка, с която да неутрализират Мишел Платини и блестящия на вратата Жоел Батс. Четвъртфиналът между "златистите" и "петлите" бе решен с дузпи, а Доктора пропусна от бялата точка...
Нито една загуба обаче (макар и национална катастрофа за народа на Бразилия) не може да заличи онзи неугасващ спомен за присъствието на Доктор Сократес на терена.
За това как четеше играта. Как се движеше. Как галеше топката с всеки милиметър от футболната си обувка (доста често с петата си). Как с почти двуметровата си космата осанка успяваше да слаломира като призрак сред съперниците. Как щедро и красиво раздаваше коженото кълбо на съотборниците си по целия терен и със затворени очи...
Преди 5 години очите на Доктора се затвориха завинаги. Отиде си на 57, без време. Приживе споделяше, че има много работа за вършене. Едва ли успя да я свърши...
Участваше активно в политическия и обществения живот. До сетния си миг не криеше, че се възхищава на Фидел Кастро, Че Гевара и Джон Ленън.
Без да осъзнава, че е взел най-доброто от тримата - борбеността на Че, гения на Джон и непримиримостта на кубинския лидер.
