Новият Милан

Бюджет за трансфери

Когато говорим за парите, които Милан отделя за трансфери винаги трябва да имаме предвид, че ръководството на "росонерите" е способно на изненада и може да отдели не малка сума за някой футболист в края на трансферния прозорец. Клубът вече похарчи 40 милиона, за да си осигури оставането на миналогодишните взети под наем играчи и техните заплати. Все още обаче може да бъдат похарчени между 10 и 30 милиона евро за още някой футболист, като сумата ще зависи от нивото му и условията, при които той ще бъде взет.

Кой си тръгна и защо?

Никола Легроталие: Ветеранът бе привлечен през януари като резерва в защитата. Преди неговото идване единственият адекватен заместник на основните бранители бе Марио Йепес. Договорът на Легроталие обаче бе сключен само за срок от шест месеца, което показва колко временен вариант е бил той.

Андреа Пирло: Плеймейкърът и основен играч в националния отбор на Италия трудно се вписваше в игровата схема на Масимилиано Алегри. Младият треньор на Милан предпочита здрави и физически силни полузащитници, които задължително трябва да играят и в защита. Пирло се стараеше, но след изтичането на договора му предпочете да не променя стила си на тази възраст и предпочете да премине в Ювентус, надявайки се че там ще оценят именно онези качества, които го направиха един от най-добрите играчи в света.

Марек Янкуловски: Универсалният футболист, който в последно време не намираше място дори и в резервите просто изчака да му свърши договора с Милан и прекрати кариерата си.

Сократис Папастатопулос: един от основните защитници на националния отбор на Гърция пристигна в Милан като перспектива за бъдещето. В първия си мач срещу Чезена, който Милан загуби, допусна твърде много грешки и се оказа, че не е готов да играе на необходимото високо ниво. След това загуби и битката с Йепес за място в резервите и логично ръководството предпочете да не разчита на него.

Александър Меркел: Младият полузащитник попадаше в основния състав във времето, когато Милан бе преследван от контузии и не игра никак лошо. На неговата позиция обаче Алегри предпочита да използва по-опитни играчи. В Дженоа, клубът, който купи половината от правата му, Меркел трябва да играе по-често, което би му помогнало в развитието му за в бъдеще.

Дидак Вила: Испанецът, който преди това бе в Еспаньол, се съгласи на трансфер в Милан, но само загуби време, защото през цялата първа половина на годината изигра само един мач - в последния кръг на серия "А", когато всичко беше вече решено. С появата на Тайе Тайво шансовете му да играе по-редовно също не изглеждаха големи затова той предпочете да се върне в родината си под наем.

Кой дойде и защо?

Филип Мексес: Атлетичен, борбен, опитен централен защитник. При това безплатен, нима може да се иска нещо повече? Мексес е идеалният заместник за някой от играчите в титулярната двойка бранители на "росонерите" и най-вероятният наследник на Алесандро Неста след отказването му.

Тайе Тайво: Още един играч, за когото Милан не трябваше да плаща. В тима бяха изпробвани множество варианти за ляв защитник, но така и не бе намерен един, който да бъде налаган като постоянен. Макар че едва ли и Тайво е решение на проблема, тъй като освен във Франция, той не е играл другаде и ще трябва да вложи доста усилия, за да може нивото му да отговаря на това в серия "А".

Джанмарко Дзигони: Нападателят пристига в Милан от Дженоа, след като "росонерите" купиха и втората половина от правата му. Възможно е обаче тази покупка да е част от превърналите се в запазена марка на Дженоа групови трансфери с много участници.  

Стефан Ел Шаарави: футболистът е наричан "малкият фараон" заради египетския си корени. Още едно от попълненията от Дженоа. Собственикът на клуба Енрико Прециози призна, че е бил изненадан от щедрата оферта на Милан - 10 милиона евро за половината права на Шаарави и още 10-15 милиона евро за другата половина догодина. Сумата определено е голяма за 19-годишен талант, но той има статута на голямата надежда на италианския футбол, а за това определено трябва да се плаща.

Какво още им трябва?

В титулярния състав остана само едно свободно място: за полузащитник, който може да играе еднакво добре и в дефанзивен, и в офанзивен план. Алегри изгражда своя отбор от работоспособни, атлетични играчи, които са длъжни да участват и в атака, и в защита. Ярък пример за разбиранията му е полузащитната линия с Кевин Принс Боатенг. Търсеният халф обаче трябва да притежава и други характеристики: пас, техника, добър поглед върху случващото се на терена. На практика излиза, че Милан търси неуязвим, универсален футболист без слаби места.

Кой още може да дойде?

Давиде Астори: Въпреки трансфера на Филип Мексес, Милан продължава да търси варианти да усили защитата си. Йепес ще играе на това ниво още година, а да се разчита на Даниеле Бонера, както показа и последния сезон не е много добър вариант. Затова "росонерите" търсят млад и надежден защитник. Астори е добър вариант, защото Милан притежава половината от правата му. Той отдавна е ключов играч за Каляри и е много близо до повиквателна за националния отбор.

Марек Хамшик: Младият словак повече от всички останали се приближава до характеристиките на търсения от Милан играч за полузащитата. Но халфът, който е способен да играе и зад нападателите, и близо до защитата, отдавна е ключов за Наполи. Нищо че последният му сезон бе малко по-слаб от предишния. Неаполитанците обаче се върнаха сред водещите тимове в серия "А", нямат нужда от пари и търсят попълнения, за да станат още по-добри. И нямат никакво намерение да изпуснат водещите си фигури. Затова на Милан ще е доста трудно да привлекат Хамшик. "Росонерите" разчитат техния коз в тежката битка, която ги очаква за словака, да бъде Антонио Касано. Привлеченият през януари нападател така и не успява да се впише в схемата на Алегри и е на път да повтори съдбата на Роналдиньо. Напълно възможно е Милан да размени Касано за Хамшик, но финализирането на сделката ще зависи от парите, които "росонерите" ще предложат в добавка. Другият вариант е с участието на Дженоа и все още непривлеченият от Милан Ерик Ламел, от когото Наполи може да бъде заинтересован.

Алберто Акуилани: През последния сезон халфът игра в родината си като преотстъпен от Ливърпул на Ювентус. През първата част от сезона се представи силно, но след това, заедно с целия отбор изпадна в криза. Ливърпул се надява на получи за него 15 милиона евро, но до този момент няма клуб, който да е готов да плати тази сума. Акуилани пък няма особено голямо желание да играе отново в Англия. Затова вероятността Милан да привлече един перспективен плеймейкър на разумна цена е доста висока. На Акуилани му липсва атлетизъм и играта в защита, но в Ювентус той вече получи първите си уроци в тази насока.

Юрай Куцка: Още един словак, който привлече вниманието на водещите клубове малко след като заигра в серия "А". Мощен полузащитник, който помага на отбраната, подържа атаката, има добър дрибъл и пас. Покупката му може да бъде улеснена от факта, че е собственост на Дженоа, който в последните две години се превърна в сателит на Милан. Куцка не е звезда, но бързо може да се превърне в такава.

Антонио Ночерино: Футболистът на Палермо подхожда идеално на Милан, по игровия си стил и позицията си на терена. Потенциалът му се прояви твърде късно и на нивото, което да отговаря на клуб като Милан той проведе единствено последния сезон.

Гансо: През пролетта бразилският талант бе в центъра на вниманието и бе спряган като бъдещо попълнение и за двата милански тима. Когато се стигна до преговори обаче и двата клуба се стреснаха от сумата, поискана от Сантос - 30-40 милиона евро. Вероятността Милан да похарчи толкова пари за играч, който доста често е контузен е твърде малка.

Най-забавният трансферен слух

Преди няколко дни се появи информация, че Тиаго Силва напълно сериозно обмисля възможността да заиграе в Барселона от есента. Оказа се, че журналистите просто са използвали думи на бразилеца, извадени от контекста и добре са ги изкривили.

Как ще изглежда Милан през сезон 2011/12

Абиати, Абате, Неста, Тиаго Силва, Тайво, Гатузо, Ван Бомел, ?, Робиньо, Пато, Ибрахимович.