Увереността и вярата в редиците на Ливърпул се увеличаваха постепенно от момента, когато Юрген Клоп пое отбора, за да достигнат върхови нива вчера - когато "червените" с право се почувстваха неуязвими.
Победата с 3:1 над действащия шампион Манчестър Сити на "Анфийлд" и установяването на 9 точки аванс пред директния конкурент за титлата причиниха някакво непреодолимо усещане за неизбежност: това вече наистина е сезонът на Ливърпул.
Когато отборът имаше шанса да победи Сити през януари на "Етихад" и да поведе с 10 т. на "гражданите", се стигна до фатална загуба, коствала титлата. Тогава Ливърпул можеше да сложи край на 29-годишното чакане за шампионския трофей, но много от играчите му попадаха за пръв път в кариерите си в такава ситуация.
Този факт допринесе те да не успеят да надделеят над Сити и в двата директни двубоя през миналия сезон, но вчера грешка нямаше. Което означава, че оттук нататък няма и оправдания: Ливърпул не само може, но и трябва да стане шампион именно сега.
Сити вече не е толкова безкомпромисно властващ шампион, докато Ливърпул събра невъобразимите 131 точки от последните си 50 шампионатни мача. И има едно поражение в последните 51 мача.
Този сезон "мърсисайдци" още нямат загуба, докато всички останали загубиха поне по два пъти. Освен това командата на Клоп спечели директни двубои с втория, третия, четвъртия, петия и шестия в класирането.
Това е Висшата лига и нищо не е решено, нищо няма да бъде получено даром. Но Ливърпул държи титлата в ръцете си и ако не я вдигне точно когато демонстрира такава форма, концентрация и преимущество пред останалите, никога няма да си го прости.
Естествено, думата имат и преследвачите. Не само Сити, който остава най-сериозният конкурент, но и Лестър и Челси. Показваното от Ливърпул обаче е от по-различна класа, така беше и вчера, колкото и да не му се иска на Пеп Гуардиола да го признае.
Дербито на "Анфийлд" ще се запомни и с поредната дискусионна ситуация около ВАР и подминатата игра с ръка на Трент Александър-Арнолд преди откриващия гол на Фабиньо. Встрани от съдийското решение обаче, Сити отстъпваше на съперника, въпреки агресията си и силните си периоди в мача.
Скоростта при контраатаките, отборният дух, коравата защита и може би най-вече, ефективността при завършващите удари, отличиха ярко Ливърпул от неговия съперник. Заради тези качества на "мърсисайдци" е толкова трудно да си представим някой да ги измести от върха.
В същото време, Сити и Гуардиола вече наистина развиват комплекс от този съперник и този стадион. Клоп може да се похвали с положителен баланс над Пеп и повече победи над каталунеца от всеки друг мениджър.
"Анфийлд" остава болезнено място за Гуардиола от самото му пристигане във Висшата лига, докато Серхио Агуеро още не може да вкара гол на този стадион.
Дори когато е в такава позиция, Клоп не би си позволил да се увлече в приказки за титлата, но ще е нужен някакъв огромен срив, за да бъде тя изпусната и този път.
Само Манчестър Юнайтед преди 25 години е имал толкова сериозен аванс в първенството след едва 12 кръга. Сега Ливърпул е завършен отбор без видима слабост и с цялата необходима решителност да постигне мечтаната цел. Треньор, играчи и фенове са едно цяло и трябва да докарат трофея на "Анфийлд".
Защото дори някои все още да се съмняват, това просто е годината на Ливърпул. И каквото и да правят съперниците, всичко е в ръцете на Клоп и неговите футболисти.
