Диего Годин и Дестинис Чайлд нямат много общи неща, освен че могат да пеят до края на дните си за оцеляване, за това как не трябва да се предаваш и да вървиш напред.
За Бионсе и останалите момичета е спорно дали песните за оцеляване могат да бъдат свързани с личен опит, но футболистът определено има истории за разказване.
Той е едва 4-годишен, когато за първи път се изправя очи в очи със смъртта.
На една от традиционните неделни разходки с родителите си малкият Диего пада в бърза река, а ужасената му сестра Лусия побягва панически, за да извика възрастните.
Когато тримата се връщат, виждат как момчето излиза на отстрещния бряг. Не може да плува и е с дебело зимно яке, но инстинктът му за самосъхранение работи безотказно.
Години след като показва на дивия свят на какво е способен, Диего се изправя срещу одушевен противник.
Значително по-голямо и по-силно дете от неговото училище го тормози и обижда цял ден, след което Годин го изчаква пред класната стая и го просва на земята с юмрук в носа.
Случката е нелицеприятна, но малкият сървайвър смята, че това е единственият начин да накара грубияна да престане.
Тези ранни събития от живота на уругваеца се отразяват и на футболната му кариера, в която оцеляването също не е шега работа.
През 2003-а Диего е 17-годишен атакуващ халф, който обаче не изглежда много перспективен на специалистите в клуба му Дефенсор Спортинг и те решават да го освободят.
Само две години по-рано Годин е напуснал родния Росарио, за да потърси късмета си в столицата Монтевидео.
Пред него има и други спортни перспективи като плуване, лека атлетика, волейбол и баскетбол, но слага всичките си яйца във футболната кошница.
Подвизава се като "десетка", но играе рядко и няколко седмици преди началото на новия сезон му посочват вратата.
Със сълзи на очи си събира багажа и поема към Росарио, заричайки се, че повече никога няма да играе футбол.
Отказването обаче не му е в природата и след кратка пауза си договаря проби в Атлетико Серо - един от най-скромните столични клубове.
За разлика от колегите си от Дефенсор, шефът на школата на Серо - Уилям Лемус, е впечатлен от това, което вижда от Годин, но му казва, че тимът не играе с плеймейкър и ако иска да остане, трябва да започне на друг пост.
Диего се справя добре като десен халф и го взимат в юношеския отбор.
Множество контузии принуждават треньора му да запълни дупка в състава, пускайки го като централен бранител и той отново не разочарова. Блазни го да играе напред и да търси гола, но постепенно се примирява в новата си роля.
"Смяташе, че не може да играе на тази позиция, но технически беше подготвен и се справяше отлично във въздуха", спомня си Лемус.
Всъщност Годин се представя толкова убедително като бранител, че повече никога не поглежда назад.
Забелязан е от наставника на първия отбор на Атлетико и през същата 2003 г. прави дебют в местната Примера дивисион.
Трупа мачове и самочувствие и дори слага капитанската лента на ръката си.
През 2006 г. е привлечен от гранда Насионал и само след един сезон като играч на клуба поема към Европа с репутацията на изключително обещаващ уругвайски национал.
"Диего Годин е млад централен защитник, за когото вярваме, че ще покори Стария континент", представя го президентът на Виляреал - Фернандо Роиг, в началото на 2007 г. И дори не подозира колко е прав.
Както на всеки южноамериканец, животът му в началото в Европа е труден, а освен това се иска от него да се натовари с функциите на Роберто Аяла, който е привлечен на "Ел Мадригал", но не изиграва нито един мач и отива в Сарагоса.
Феновете очакват много от аржентинеца, но са принудени да прехвърлят очакванията си към уругвайския младок, въпреки че първоначалната идея на треньора Пелегрини е той да влиза като подкрепление на Фабрисио Фуентес и Паскал Сиган.
Но както винаги, Диего намира пътя към оцеляването и след като дебютира срещу БАТЕ Борисов в турнира за Купата на УЕФА, няколко дни по-късно се появява за кратко и в мач от Примера.
Годин записва 16 поредни като титуляр за "жълтата подводница", а в края на сезона игровите му минути са почти 2000. Това му отрежда седмо място по този показател от всички състезатели на Виляреал, а отборът завършва на историческото второ място.
Кампанията 2008/09 обаче започва тежко и Годин прави дузпа и получава червен картон срещу Осасуна още в първия кръг.
18 дни той не играе за Виляреал заради наказанието за изгонването в Памплона и паузата за мачовете на националните отбори.
След нея започва участието на тима в Шампионската лига, където е в една група с Олборг, Селтик и Манчестър Юнайтед, а първият двубой от потока е гостуване на "дяволите".
Годин трябва бързо да се съвземе от разочарованието и да се пренастрои.
И уругваецът пак оцелява, като заедно с партньора си Гонсало Родригес са главните виновници за неутрализирането на Уейн Рууни, Кристиано Роналдо, Карлос Тевес, Нани, Райън Гигс и останалите звезди на англичаните. Виляреал си тръгва за вкъщи с важна точка след 0:0 на "Олд Трафорд", а Диего е сред героите на Пелегрини.
"Жълтата подводница" завършва на второ мястов групата и след като отстранява Панатинайкос на осминафиналите, стига до мач с Арсенал, който три години по-рано не позволява на испанците да стигнат до битката за трофея срещу Барселона.
Първият мач на "Ел Мадригал" завършва 1:1, а в Лондон испанците губят с 1:3 двайсетина минути преди края.
Има достатъчно време и в игра влизат Кахвечъ и Ариел Ибагаса с идеята, че два безответни гола ще ги класират напред.
При една атака на "топчиите" обаче Годин прави един от марковите си шпагати и въпреки че играе първо с топката, която след това излиза в аут от крака на Тио Уолкът, реферът Волфганг Щарк показва бялата точка след кратко колебание и надеждата умира.
Виляреал остава пети в Ла Лига и не си осигурява излаз в най-силния турнир за следващия сезон.
"Жълтите" си печелят място в Лига Европа, но отборът вече не е същият след напускането на Мануел Пелегрини, който застава начело на Реал Мадрид.
Годин продължава да блести и през сезон 2009/10, но силите на Виляреал стигат само за седмото място.
След невероятно представяне на световното първенство в ЮАР интересът към него е огромен и става ясно, че клубът няма да успее да го задържи.
"Жълтата подводница" го продава на Атлетико Мадрид и започва да потъва безвъзвратно.
Докато Виляреал се губи към бездната, Диего продължава да върви нагоре - път, който ще го изведе до шампионската титла в Примера.
"Винаги съм обичал да играя с глава", споделя уругваецът, а едно малко червено-бяло каре в морето на "Камп Ноу" отлично знае това.
На 17 май 2014 г. Годин и съотборниците му от Атлетико пътуват за каталунската столица за мач от последния кръг, знаейки, че и точка ще им бъде достатъчна, за да вдигнат първата си титла от 18 години.
"Дюшекчиите" обаче пристигат в Барселона като на заколение и почти всички вярват, че "блаугранас" ще успее да спаси сезона след поредицата сривове през кампанията.
Прогнозите се сбъдват и след гол на Алексис Санчес мадридистите се оттеглят на почивка, изоставайки с 0:1.
Сценарият е очакван, а Диего Симеоне и момчетата му са наясно, че трябва да изиграят полувремето на живота си, ако искат да обърнат зара.
4 минути след подновяването на играта "дюшекчиите" печелят корнер и кошмарът за Барса започва.
Габи. Годин. Гол!
Кой друг, ако не капитанът? Диего е на дузпата, след което захожда в обратната посока на изпълнението, само за да се върне и извисен над всички да прати топката в обратния ъгъл.
Така 4 години след трансфера си от Виляреяла за 8 млн. евро уругваецът си печели място в историята.
Но все още предстоят 40 минути до златото, а играчите на Барселона налитат като оси.
Окрилен от гола, Годин няма спиране и продължава с феноменалните си изяви, а това прави мисията на "блаугранас" невъзможна.
И напук на прогнозите Атлетико става шампион, а каталунците продават неизползваните си сини и червени конфети и фойерверки на първенеца на Сегунда - Ейбар.
Атлетико обаче трябва да изтрезнява бързо, тъй като седмица след триумфа предстои финал с омразния Реал в Шампионската лига.
Приказката за Годин продължава и с негов гол в 36-та минута "дюшекчиите" са на секунди и от най-голямото континентално отличие, но в третата минута на добавеното време Серхио Рамос получава подарък от Бога и изпраща финала в продължения.
Следват три безответни гола за Роналдо и компания и Атлетико е подчинен.
Разочарованието е огромно, но уругваецът няма време да изпада в депресия, тъй като предстои световното пъренство в Бразилия и трябва бързо да се пренастрои на друга вълна.
Капитанът Диего Лугао контузва коляното си още в първия двубой при разочароващата загуба от Коста Рика и лентата отива на ръката на Годин, с което поема и отговорността да поведе своите в двубоя "всичко или нищо" срещу Англия.
Годин получава жълт картон още в 9-та минута за игра с ръка, движи се по ръба на пропастта и на няколко пъти е близо до изгонването, но както винаги – успява да оцелее.
В крайна сметка двата гола на Суарес наклоняват везните срещу попадението на Рууни за англиачаните и Уругвай поема живителна глътка.
Няколко дни по-късно Годин потапя Италия в мъка с гол-близнак на този, който отбелязва във вратата на Барселона в шампионския мач.
Лугано все още е контузен за предстоящия осминафинал с Колумбия на "Маракана", а легендарното съоръжение най-после осъществява отмъщението си срещу "урусите", след като Хамес ги пронизва безпощадно от воле с попадение, което по-късно ще бъде избрано за №1 на шампионата.
"При подобно изпълнение няма какво да се направи", обобщава след мача бранителят с изписана на лицето му тъга.
Мечтата умира там, където славният тим на Уругвай сломява домакините през 1950 г.
Нищо не е забравено. Нищо не е простено. А и Рио и цяла Бразилия се радват, че Уругвай си стяга багажа.
Годин обаче има с какво да се гордее с националния екип. Той стана шампион на Копа Америка през 2011-а, а година по-рано бе част от най-успешния тим на Уругвай от 40 години, който достигна до полуфинал в ЮАР.
И на двете първенства страдаше от контузии, но когато бе на терена, отборът бе по-силен и по-спокоен.
Вече първи капитан - Диего продължава да е най-важният играч на тима заедно с Луис Суарес и вече премина 100 международни мача, а е едва на 30.
Това със сигурност не е лошо постижение за момчето, което премина в Серо за 840 песос (около 25 евро), колкото струваше билета за юбилейния му двубой срещу Ямайка на миналогодишната Копа Америка Сентенарио.
С Атлетико вече има 6 големи трофея и скоро ще изиграе своя мач №300 за клуба.
Тимовият лист на Диего Симеоне започва с уругваеца, а преди зимната пауза той бе играчът с най-много игрови минути в отбора през настоящия сезон.
Но нима има нещо по-обяснимо от това, след като на разположение на Чоло е един от най-завършените централни защитници в целия свят.
И не само това, а още несравним биткаджия и играч, който не само е готов да опази вратата на тима с живота си, но и да оплете кълбото в противниковата.
Диего е лидер, капитан и сървайвър, какъвто животът предопределя да бъде още от дете.
4-годишният хлапак не се предаде, погълнато от бързите и студени води на реката. След това натри носа на подлеца в училище и преглътна болката да чуе: "Момче, не ставаш" от треньора на Дефенсор.
Става и още как. Убедиха се в Серо, Насионал и Виляреал.
А за периода му в Атлетико ще се пишат книги и ще се снимат филми, в които главният герой винаги ще оцелява и винаги ще е готов да оспори невъзможното.
