В мача за Купата на лигата срещу Саутхемптън за английския шампион Манчестър Сити дебютира 18-годишният полузащитник Томас Дойл. Тийнейджърът игра през всичките 90 минути и помогна на "гражданите" за успеха с 3:1, който ги класира за четвъртфиналите на турнира.
Все по-често ставаме свидетели на това мениджърите да дават шанс на младоци, но първият официален мач за Томи с небесносинята фланелка бе наистина много специален.
Преди години той бе искан и от градския съперник Юнайтед, но едва ли имаше нещо по-закономерно от това да се отправи към академията на Сити, тъй като и по майчина, и по бащина линия семейството му е свързано с този клуб.
Родителите на момчето (Скот Дойл и Шарлот Пардо) се запознават още като деца, когато бащите им играят за "гражданите". Покрай любовта към отбора пламва и любовта между тях. Женят се, а през октомври 2001-ва се ражда момчето им Томи.
Майк Дойл и Глин Пардо бяха съотборници в най-добрия отбор на Сити преди ерата на шейховете и станаха шампиони през 1968-а (следващата титла бе чакана от запалянковците 44 години). През следващата 1969-а вдигнаха ФА къп, а през 1970-а - КНК (все още единственият европейски трофей в историята на клуба) и Купата на Лигата (във финала срещ Уест Бромич се разписаха и двамата).
Дойл беше сърцат полузащитник и прекара 13 години в клуба (1965-78). През това време той изигра 570 мача във всички турнири (трети по този показател в историята) и два пъти бе избиран за най-добрия играч на сезона (през 1971-ва и 1974-та). Но по някаква причина националните селекционери на Англия все го пренебрегваха и записа само пет международни мача за "трите лъва". Той напусна Сити през 1977-а, за да заиграе за Стоук, а до края на кариерета си бе още футболист на Болтън и Рочдейл.
В края на футболния си път Дойл започна да страда от тежка алкохолна зависимост, която го държеше оплетен в мрежата й и след това. През 2007-а премина през рехабилитационен курс и известно време отказа да пие, но през 2011 г. почина от тежка чернодробна недостатъчност на 64-годишна възраст.
Глин Пардо, за разлика от Дойл, прекара цялата си кариера (1962-76) в Манчестър Сити. През 1962-ра той стана най-младият дебютант в историята на клуба, а този рекорд все още е актуален.
Пардо започна като нападател, но няколко години по-късно бе преквалифициран в краен защитник и остана такъв до края на кариерата си (380 мача и 22 гола за Сити). Той приключи с футбола доста рано - едва на 30-годишна възраст поради контузии.
През 1970 г., в дерби срещу Манчестър Юнайтед, Пардо счупи крака си след сблъсък с Джордж Бест и се възстановяваше почти две години (лекарите дори се опасяваха, че кракът му ще трябва да бъде ампутиран). Успя да се завърне, но вече не беше същият футболист и загуби статута си на твърд титуляр.
След като завърши кариерата си, Пардо работи 16 години като треньор в школата на Манчестър Сити, занимавайки се основно с развитието на млади играчи. Сега легендата на клуба е на 73 години.
Пред Томи се отваря шанс да повтори постиженията на знаменитите си дядовци. След двубоя срещу Саутхемптън Пеп Гуардиола бе видимо доволен от младока: "Томи игра страхотно, макар и по-назад от необичайна си позиция, тъй като предпочита да е зад нападателите. Той наистина стоеше добре на терена."
