Сезонът на треньорските уволнения: Кои висят на косъм и кои чакат да ги заменят

Настана ноември, което означава, че навлизаме в сезона на треньорските уволнения.

Когато есента преминава към зима и всички вадят дебелите дрехи, шефовете и директорите във футболния свят често губят търпение към човека на скамейката.

Десет кръга от английската Висша лига вече изминаха, малко над четвърт от кампанията. В едни не толкова далечни времена, този етап би изглеждал абсурдно ранен, за да се обмисля уволнение на който и да е - но днес резултатите трябва да идват бързо и десет мача се смятат за достатъчни, за да предизвикат решение.

Смените на мениджърите вече трябва да бъдат проактивни, а не реактивни. Клубът трябва да забележи проблемите още преди те да са довели до дълбока криза и да види знаците, че нещата няма да се подобрят.

Сега треньорските уволнения по-често са потвърждение на подозрение, което се е появило още предходния сезон или в предсезонната подготовка. А клубът действа бързо и за да даде достатъчно време на новия треньор и да не бъде пропилян целият сезон.

Именно ноември изглежда по-разумно време да се прави треньорска смяна, защото новоназначеният на поста ще има възможност да навлезе и да оцени с какво разполага преди януарския трансферен прозорец.

Но кои треньори в момента са застрашени и можем да очакваме смяната им през този месец?

На първо място, пропадането на Тотнъм Хотспър този сезон е доста обезпокоително: някак за броени дни Спърс от финалисти в Шампионската лига се превърнаха в разпилян, неуверен и объркан отбор.

Няма как причините да не са свързани с Маурисио Почетино, въпреки страхотната работа, която свърши в клуба до момента. Смяната му няма да е изненада. На този етап изглежда, че оставането му ще означава, че той ще ръководи постепенното преизграждане на Тотнъм, което може да отнеме години.

Иска ли клубът именно той да го направи? А съгласен ли е самият мениджър да поеме задачата? Репутацията му страда сериозно с всеки следващ лош резултат, а той е сред най-апетитните хапки за водещите европейски тимове. Нищо чудно Почетино да предпочете да смени обстановката, а "шпорите" да нямат нищо против.

Подобно на аржентинеца, Оле Гунар Солскяер натрупа кредит на доверие, но той е вече на изчерпване.

Манчестър Юнайтед е гигантски клуб, който на терена изглежда меко казано безлично. И докато най-лесното е да се посочи липсата на класа сред наличните футболисти, бордът може да счете като грешка и това, че през март Оле получи поста за постоянно.

В Арсенал също е под въпрос докога ще продължи търпението към Унай Емери. До неотдавна повечето от феновете сякаш го подкрепяха, но през втория сезон на испанеца не се забелязват достатъчно признаци на подобрение, за да заслужи той още доверие. Постоянните грешки в защита и скандалът с капитана Гранит Джака никак не помагат да се стабилизира атмосферата.

Позицията на Марко Силва в Евертън също е разклатена. Това е странен отбор, в една седмица играе невероятно, в друга отчайващо. Класирането обаче не е противоречиво: само две точки и две места над зоната на изпадащите. Рискът не си заслужава и португалецът може да го отнесе.

Другаде в Европа фокусът е преди всичко върху испанските грандове.

Зинедин Зидан върви тромаво през втория си период в Реал Мадрид и предизвиква постоянни спекулации. С Ернесто Валверде въпросът е дали ще се раздели с Барселона още през сезона или ще си тръгне чак след неговия край.

В Германия голямата конкуренция за челните места не може да скрие някои разочарования. Борусия Дортмунд влезе в сезона с амбиции за титла, но представянето не е шампионско и последиците може да са за Люсиен Фавър.

В Италия уволнения вече се случиха, но дори скоро назначени лица като Клаудио Раниери (Сампдория) и Стефано Пиоли (Милан) не могат да са спокойни за позицията си. Във Франция Андре Вилаш-Боаш е под голямо напрежение в Марсилия, докато Ница загуби четири от последните си пет мача и е само на 2 т. от зоната на изпадащите.

Ако резултатите бързо не се подобрят, възможно ли е Патрик Виейра да се окаже потърпевш?

И докато клубовете умуват дали да се разделят с треньора си, те обмислят и вариантите за заместник. За момента няколко топ имена са неангажирани, като няма как на първо място да не бъде Жозе Моуриньо.

Макар и уволнен от последните си два клуба, той остава сред най-уважаваните в професията и за него няма как да липсват кандидати. Напоследък Реал Мадрид се спряга като най-вероятната следваща месторабота на Специалния.

18 месеца след напускането на Арсенал, Арсен Венгер не се е отказал от футбола и името му редовно се появява в различни спекулации. Назначението на човек, който от 1996 г. досега е бил само в един клуб, крие доста рискове, а французинът може да предпочита по-висок пост от треньорския. Но не е сигурно, че времето му във футбола е изтекло.

Другият свободен топ кандидат е Масимилиано Алегри, който се наслаждава на свободното си време след петте години в Ювентус, но трудно би отказал на някой от най-големите клубове.

Ако напусне Тотнъм, Маурисио Почетино автоматично ще се окаже сред най-горещите треньори без работа. Въпросът е доколко ще е паднала репутацията му и кой от големите ще се пребори за подписа му.

Опции са също Рафаел Бенитес (който е в Китай, но правилната оферта би го върнала в Европа), Лоран Блан (без работа от 2016-а и в очакване на обещаващ проект) и Ерик тен Хаг (който би се изкушил да остави Аякс за някой европейски гранд).

А особено ако позицията в Арсенал се окаже вакантна, промоцията на обещаващ млад треньор е вариант, като в случая ще се спрягат имената на Микел Артета и Фреди Люнберг.

Като цяло, достатъчно много от големите клубове изпитват проблеми, така че ноември има всички шансове да оправдае славата си. И отново да се окаже твърде динамичен месец за футболните треньори.

Новините

Най-четените