Преди 96 години Атлетико (Мадрид) дори не се... казва Атлетико, а Атлетик. През май 1923 г. Винсънт Хейс се превръща в първия чуждестранен треньор в историята на клуба съвсем според повелите на тогавашната мода – в онези времена англичаните, родителите на футбола, са на особена почит навсякъде из Стария континент. Вероятно поради това мистър Хейс решава да доведе със себе си в Мадрид и своя сънародник Дринкуотър.
Въпросният нападател (нищо общо с настоящия английски национал Дани Дринкуотър от Челси) избухва със 7 гола в един мач от регионалните турнири, предхождащи испанската лига, и... си остава с това. В архивите няма да откриете дори първото му име.
Минава почти цял век преди англичанин отново да облече „червено-бялата“ фланелка – в четвъртък бранителят на Тотнъм Кийрън Трипиър официално се обвърза с Атлетико срещу 25 милиона евро и направи първа тренировка под ръководството на Диего Симеоне. Но с това съвсем не се изчерпва изключително странното трансферно лято на „дюшекчиите“.
Докато Барса и Реал много ги бива в мащабните селекции и чупенето на рекорди по разхищение, по правило Атлетико е на другия полюс – за последните десет години клубът е заработил най-много от всички на Стария континент от изходящи трансфери. От продажбата на 212 футболисти в клубната каса са постъпили близо 1 милиард евро – и по-конкретнно 973,35 милиона, с което бившият тим на Любо Пенев и Мартин Петров изпреварва Бенфика (967,66 млн.), Монако (939,85 млн.) и Челси (923,22 млн.). Настоящият прозорец обаче преобръща тотално тази похвална и здравословна тенденция.
Преди два месеца изглеждаше така, сякаш прословутата машина на Чоло Симеоне се разпада на парчета. Три „кита“ от червено-бялата отбрана – Диего Годин, Филипе Луис и Хуанфран, анонсираха, че напускат Мадрид. Стана ясно, че клубът няма да успее да задържи и други двама – младоците Лукас Ернандес и Родри, на които Атлетико възлагаше много надежди за бъдещето. За капак куфарите стегна и петият най-добър голмайстор в историята на клуба Антоан Гризман, който обяви желанието си за трансфер още през май.
В един момент се оказа съвършено непонятно с какъв състав Диего Симеоне въобще възнамерява да започне новия сезон – в крайно къси срокове аржентинецът трябваше да реновира съблекалнята и да изгради практически чисто нов отбор. И то не какъв да е, а конкурентноспособен – такъв, който да се бори за шампионската титла на Испания и да се представи достойно в Шампионската лига. Просто, защото нито Симеоне, нито Атлетико се примиряваха с нещо различно в последните години.
Първа стъпка в тази посока бе финализирането на най-скъпата покупка (а изобщо и сделка) в историята на клуба: Бенфика ще получи 126 милиона евро за 19-годишния си полузащитник Жоао Феликс, автор на 20 гола и 11 асистенции през миналия сезон (допълнителни 1,2 милиона отиват в сметката на Порто, в чиято школа израства играчът). Срещу това прекомерно финансово усилие „дюшекчиите“ се сдобиха със 7-годишен договор с обещаваща звезда, призвана да замести продадения на Барса Гризман. Очакванията към него са поне толкова високи, колкото и цената му: неслучайно в. „Марка“ го сложи на корицата си със снимка от музея Прадо на фона на платното на Диего Веласкес „Менините“ и заглавие: „Идва художник“.
Между другото, за уменията на мениджърското звено на Атлетико добре говори фактът, че от рекордната за клуба сума мадридчани са длъжни да платят накуп само 30 милиона – останалото ще бъде разсрочено на вноски.
Генералният директор на „дюшекчиите“ Мигел Анхел Хил, син на легендарния президент и спец по завъртяните сделки Хесус Хил, пък направи пътечка до Лисабон, за да убеди Жоао и обкръжението му да изберат Атлетико и да се откажат от сладките оферти на Ювентус и Манчестър Сити.
Друг непривичен за клуба ход също се наби на очи: привличането на 24-годишния халф на градския конкурент – Маркос Йоренте, който не попада в плановете на Зинедин Зидан за новия Реал. Сам по себе си случаят е необичаен – дълго време между двата мадридски гранда имаше негласно споразумение да не си крадат футболисти, докато от „Бернабеу“ не нарушиха пакта за ненападение преди две години, подписвайки с Тео Ернандес – брата на трансферирания това лято в Байерн Лукас.
Атлетико пазеше благоприличие почти 10 години – до този момент последният играч на Кралския клуб, който облече червено-бялата фланелка (от 2006 до 2010 г.) бе Хосе Мануел Хурадо. Но сега ударът може даже да е двоен – ако преговорите с Хамес Родригес завършат успешно, колумбиецът ще се окаже вторият футболист на „балета“, който нарушава омертата в рамките на седмици.
Въобще историята с възпитаниците от академията на Реал в Атлетико в момента е крайно любопитна. Последният (към днешна дата) входящ трансфер на „дюшекчиите“ е 24-годишният централен защитник на Еспаньол Марио Ермосо, прекарал цели 12 сезона в Кралския клуб. С неговото привличане рожбите на Реал в състава на Симеоне (Ермосо, Йоренте, Антонио Адан и Алваро Мората) вече превъзхождат по брой собствените кадри на червено-бялата школа (Коке, Саул Нигес и Томас Партей). Факт, който едва ли очарова момчетата от „Френте Атлетико“ - онези, които се славят като най-буйните глави по испанските трибуни и които през годините неведнъж са се бъркали директно в клубната политика. И факт, който със сигурност ще бъде използван по предназначение от „бялата“ половина на испанската столица в предстоящите месеци.
Освен на Ермосо и Трипиър, ребрандираният Атлетико ще разчита в отбрана и на 21-годишния ляв защитник Ренан Лоди, привлечен от Атлетико Паранаензе. А изглежда, че „дюшекчиите“ няма да спрат дотук – сериозно се обсъждат имената на Никола Миленкович от Фиорентина, Алекс Телес от Порто, Нелсон Семедо от Барса и Рубен Диас от Бенфика. Голяма е вероятността поне някои от тях да се присъединят към новата армия на Чоло.
Колко опасна обаче ще е тя?
Ще разберем само след месец, когато Атлетико ще е оставил зад гърба си най-лудото трансферно лято в модерната си история.
