Новината, че Гарет Саутгейт отлюспи от състава свои "верни оръженосци" като Хари Магуайър и Джак Грийлиш, а не взе още Рашфорд, Мадисън и други водещи фигури във водещи клубове, стана водеща тези дни.
И още - четирима играчи на Кристъл Палас отиват на европейското като част от тима на Англия. Нито един клуб няма повече представители сред "трите лъва". И това накара мнозина да повдигнат вежди...
Но защо?
Вижте състава на Испания - там има петима от Реал Сосиедад, като с това клубът е най-добре представен от всички в състава на "фуриите". Сосиедад, припомняме, завърши шести в Ла Лига. Далеч от местата в топ 4, на цели 16 точки зад Атлетико Мадрид.
Въпреки това - Ремиро, Мерино, Ле Норман, Субименди и Оярсабал са в състава на испанците. Петима.
Уортън, Езе, Хендерсън (вратарят) и Гуей от Палас са в английската селекция.
Щутгарт има петима в германския отбор, ако трябва да продължим инспекцията. Този тим преди година едва не изпадна от Бундеслигата, спаси се с баражи. Сега завърши втори и - ето, петима в Бундестима. Само Байерн с шестима е по-добре представен.
Продължаваме с още един от фаворитите.
Португалия назова звезден състав с хора като Роналдо, асове от Реал, ПСЖ, Сити... Но най-много са представителите на Уулвърхемптън - трима.
И просто като детайл - чехите са извикали група от 26 играчи, в която цели 15 са от вътрешното първенство. Славия (Прага) има 8 национали, Виктория Пилзен е с 4, а Спарта - с трима.
Това тенденция ли е и защо е интересно като факт?
Първото и най-важно съждение, което предизвиква гореизброеното е, че селекционерите предпочитат фактор "спортна форма", а не фактор "име" и това за кого играеш.
Грийлиш, Стърлинг, Рашфорд, Рийс Джеймс, Магуайър са хора, които преди 3 години никой не би помислил, че няма да види в състава на Англия. Но дори Саутгейт най-после разбра, че не репутациите и имената печелят мачове. А тези, които имат най-пъргави крака и ясен ум. Тези, които са в най-добра форма.
И още. Историята на европейските първенства е странно нещо.
В нея героите често не са онези, които блестят най-ярко. А са диаманти, "скрити в прахта". Именно такива като момчетата от Палас, Щутгарт, Сосиедад или Славия Прага. Или като тези тримата от Уулвс, които ще носят гордо герба на Португалия.
Само си спомнете Хрубеш - Евро 1980. В звездния германски тим на върха на атаката играеше човек, когото дори в Германия наричаха "недодялан". Той влезе в тима само, защото Клаус Фишер си счупи крака преди турнира.
И вкара двата гола на финала, донесли титлата на ФРГ срещу Белгия с 2:1. Човекът наистина беше недодялан и я спираше трудно, но остава завинаги в историята на европейските първенства.
Четири години по-късно във Франция домакините и Платини триумфираха, но кои бяха истински ярките герои?
Онези невероятни португалски магьосници, тогава световно неизвестни - онзи Жордао, който заши два гола и едва не изхвърли "петлите" в лудия полуфинал (3:2 с продължения на "Велодром" с гол в 120-ата минута за французите).
Или датския луд кон Пребен Елкер, който направи изключително първенство преди 40 години, а беше футболист на Локерен в Белгия. После стана шампион с Верона и светът вече го знаеше, но изригна на Евро 1984 като анонимник.
Още 8 години минаха и датчаните стигнаха до титлата на Евро 92, като стигнаха на финала с голове на Хенрик Ларсен от Лингби (два на полуфинала), а там биха германците с попадения на Джон Йенсен и Ким Вилфорт. Те бяха играчи на Брьондби, а месеци по-късно първият отиде в Арсенал - вече бе известен футболист. Но не и когато донесе трофея на "динамита".
На Евро 96 германските герои бяха Щефан Кунц, спасил полуфинала с Англия с изравнителен гол, както и Оливер Бирхоф, нанизал двете попадения на финала срещу Чехия. Кунц играеше в Бешикташ, а Бирхоф - в Удинезе.
Меко казано не бяха най-големите звезди в този състав на Бундестима.
На Евро 2004 - вероятно помните кой стана шампион. Ако се чудите кой вкара победно на финала, беше Ангелос Харистеас, тогава играч на Вердер. Диамант от прахта, да не говорим, че целият гръцки тим беше именно това.
На финала на Евро 2016 португалците уж едва удържаха в продълженията надъханите домакини от Франция, а бяха и без Роналдо, излязъл с контузия.
И тогава Едерсито Антонио Маседо Лопес заби гол от нищото, за да направи Портуталия европейски шампион. Момчето бе собственост на Суонси, играеше под наем в Лил и за целия сезон беше вкарал общо шест гола.
Реално, за този супергерой на европейските първенства не чухме нищо след онази 2016-а. Мнозина от нас не бяха чували и преди нея...
А и на Евро 2020, което се игра през 2021-ва, пак какви герои само изгряха за Италия. Матео Песина от Аталанта вкара два важни гола. Също толкова вкара и Мануел Локатели - тогава в Сасуоло. Сега в италианския отбор пак личат любопитни имена, между другото. И никой не знае дали именно такива типове няма да са най-здравата спойка на един корав отбор. Отново.
С две думи, след като изляхме далеч повече от две. Не имената правят отборите. А точно отборите печелят шампионатите.
И когато става дума за европейските първенства, те често имат особената характеристика да раждат неочаквани герои.
Диаманти, заровени в прахта преди старта на турнира. Някъде далеч от витрината, на която имаме Мбапе-та, Белингам-ове, Роналдо-вци и тъй нататък герои, които чакаме да блестят.
